Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Най-голямата ирония бе, че Мег бе започнала да вярва, че нещо подобно има между тях с Тед. Бяха станали тожова добри в това, да четат мислите си. Кожо жажо, че не беше разчела правилно най-важното, което трябваше да знае за него. Кожо много обича Луси.
Баща й се надигна от дивана.
- Нека видя дали разбрах добре... Попречила си на Луси да
съсипе живота си, като се омъжи за неправилния мъж. Изкарвала си прехраната си в град, пълен с луди хора, твърдо решени да те превърнат в изкупителна жертва за всички свои неприятности. Може и да не си била координатор по забавленията в онзи кънтри клуб, но истински си се старала в работата си. И дори си успяла да започнеш малък бизнес в допълнение към нея. Правилно ли съм разбрал?
Майка й повдигна една от великолепните си вежди.
- Забрави да споменеш колко дълго е успяла да държи настрани онзи самонадеян перверзник.
- И въпреки това тя е тази, която се извинява?
Баща й го превърна във въпрос и Бляскавото момиче впи в дъщеря си прословутите си очи със златни пръски.
- За какво, Мег? - попита тя. - За какво точно се извиняваш?
Въпросът я остави без думи. Не бяха ли слушали?
Моделът и филмовата звезда зачакаха търпеливо нейния отговор. Кичур руса коса се извиваше около бузата на майка й. Баща й потърка хълбока си, сякаш търсеше револвера „Колт" с перлена дръжка, който бе носил в един от филмите си. Мег понечи да отговори. Отвори уста. Ала от нея не излезе нито звук. Защото не знаеше какво да отговори.
Майка й отметна коса.
- Очевидно тези тексасци са ти промили мозъка.
Прави бяха. Онзи, на когото трябваше да се извини, бе самата тя, защото не бе имала мъдростта да предпази сърцето си.
- Не можеш да останеш тук - заяви баща й. - Това място не е добро за теб.
В някои отношения то се бе оказало повече от добро, но Мег кимна.
- Багажът ми вече е в колата. Съжалявам, че си тръгвам по този начин, след като дойдохте чак до тук, за да ме видите, но сте прави. Трябва да си вървя и смятам да го направя още сега.
- Искаме да се прибереш у дома - каза майка й с нетърпящ възражения глас. - Да се възстановиш.
Баща й обви ръка около раменете й.
- Липсваше ни, миличка.
Точно за това бе мечтала, откакто я бяха оставили да се оправя сама. Мъничко сигурност, място, квдето да се скрие, докато измисли какво да прави оттук нататък. Сърцето й се преизпълни с обич към тях.
- Няма други като вас. Наистина. Ала трябва да го направя сама.
Опитаха се да спорят с нея, но Мег беше непоклатима и след прочувствено сбогуване, се отправи към колата си по задното стълбище. Преди да си тръгне, трябваше да свърши още нещо.
Паркингът пред „Роустабаут" беше толкова пълен, че колите преливаха и на улицата. Мег спря на банкета зад една хонда сивик. Не си направи труда да потърси мерцедеса на Тед, нито пък пикала му. Знаеше, че няма да го открие, така както знаеше, че всички други са се събрали вътре, за да обсъдят катастрофата, сполетяла ги този следобед.
Пое си дълбоко дъх и бутна вратата. Блъсна я миризма на пържена храна, бира и барбекю, докато се оглеждаше наоколо. Голямото помещение беше претъпкано. Хора стояха покрай стените и между масите, и в коридора, отвеждащ до тоалетните. Тори, Декс и всички от семейство Травълър се бяха сместили около маса за четирима. Кейла, баща й, Зоуи и Бърди седяха наблизо. Никъде не забеляза Дали и Франческа, но пък видя Скийт и неколцина от по-старшите кадита да отпиват от бирите си, облегнати на стената до видео игрите.
Мина малко време, докато тълпата я забележи, а после то започна. Тук-таме се възцари мълчание, което постепенно се разпростираше, докато секундите течаха. Тръгна от бара и обхвана цялото помещение, докато единственото, което се чуваше, бяха потракване на стъкло и гласът на Кари Ъндърууд59, разнасящ се от джубокса.
Много по-лесно би било да се измъкне незабелязано, ала последните няколко месеца я бяха научили, че не е неудачницата, за която се бе мислила. Тя бе интелигентна, умееше да работи здраво и най-сетне имаше план за бъдещето си (колкото и неясен да бе той). Затова, макар да усещаше, че започва да й се вие свят, а от миризмата на храна й се повдигаше, тя се насили да пристъпи към Пийт Лараман, който винаги й даваше петдоларов бакшиш за замразените „Милки Уейс", с които зареждаше количката си само за него.
- Може ли да заема стола ти?
Той й го отстъпи и дори й помогна да се качи на него, жест, който вероятно се дължеше на любопитство, а не на любезност. Някой изключи джубокса и Кари замлъкна насред песента си. Може и да не беше особено добра идея да се качи на стола, защото коленете й бяха омекнали, но ако щеше да го прави, трябваше да го направи както трябва, а това означаваше, че всички тук трябваше да могат да я видят.