Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
изневери. - А ти очакваш да забравя всичко това? Да щракна с пръсти и да го накарам просто да изчезне?
- Не е честно. Държеше се така, сякаш тя няма значение. Изглеждаше, сякаш не те е грижа.
- Естествено, че ме беше грижа! Само защото не се разхождам наоколо и не обявявам на всеослушание всяко мое чувство, не означава, че не изпитвам такива. Каза, че съм разбил сърцето ти. Е, тя разби моето.
Вената на врата му туптеше. Мег имаше чувството, че го е зашлевила. Как бе възможно да не го е осъзнала? Беше напълно убедена, че не обича Луси, а ето че не беше така.
- Ще ми се да бях разбрала - чу се да казва. - Не знаех.
Той направи рязък, пренебрежителен жест.
- А после се появи ти. С твоите неразбории и всичко, което искаше от мен.
- Никога не съм искала нищо от теб! - възкликна тя. - Ти си този, който се разпореждаше, от самото начало. Казваше ми какво да правя и какво да не правя. Къде мога да работя. Къде мога да живея.
- О, моля ти се! - дрезгаво каза той. - Всичко в теб иска нещо. Тези големи очи - в един миг сини, а в следващия зелени. Начинът, по който се смееш. Тялото ти. Дори драконът, татуиран на дупето ти. Ти искаш всичко от мен. А после критикуваш онова, което получаваш.
- Никога...
- Как ли пък не! - Приближи се толкова бързо, че Мег помисли, че ще я удари. Вместо това той я притегли към себе си и пъхна ръце под късата й памучна поличка, вдиша я около кръста й и стисна дупето й в шепи. - Не мислиш ли, че това иска нещо от мен?
- Аз... надявам се, че е така.
Гласът й беше толкова немощен, че едва го позна.
Ала Тед вече я теглеше встрани от чакълената алея. Дори не благоволи да я сложи на задната седалка на колата си. Вместо това я издърпа направо върху песъчливата почва.
Под изпепеляващите лъчи на слънцето Тед пъхна ръце в бикините й, свали ги със замах и сложи краката й около хълбоците си. Когато той се отдръпна назад, подпирайки се на пети, слънцето опари чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Очите му нито за миг не се откъсваха от влажната
мекота, която беше разкрил, докато ръцете му се спускаха към ципа на дънките. Беше извън контрол, този човек на логиката и здравия разум. Без следа от джентълменското си лустро.
Тялото му засенчи слънцето. Той смъкна дънките си. Мег би могла да му извика да спре... би могла да го отблъсне от себе си... би могла да го удари по главата и да му каже да дойде на себе си. И той щеше да го направи. Сигурна бе в това. Ала не го стори. Той беше излязъл извън контрол и тя искаше да се хвърли в непознатото заедно с него.
Той пъхна ръце под нея и повдигна бедрата й, така че да може да го поеме целия. Никаква протяжна любовна игра, никакво усърдно мъчение и прекрасно изтезаване. Единствено неговата собствена нужда.
Нещо остро я одраска по крака... В гръбнака й се заби камък. .. С див стон, той нахлу в нея и тежестта му я притисна към земята. Вдигна блузата й и оголи гърдите й. Небръснатата му брада ожули нежната й кожа. Изпълни я невероятна нежност, докато той използваше тялото й. Без помен от благовъзпитаност и деликатност, без да се обуздава и сдържа. Той беше паднал ангел в плен на мрака и изобщо не внимаваше с нея.
Мег затвори очи срещу заслепяващото слънце, докато тласъците му я разтърсваха. Постепенно необуздаността, която го беше завладяла, покори и нея, ала беше твърде късно. С дрезгав вик той оголи зъби. И се изля в нея.
Звукът от накъсаното му дишане изпълваше ушите й. Тежестта му изкарваше въздуха от дробовете й. Най-сетне той се свлече от нея със стон. А после всичко застина.
Ето какво бе искала от първия път, когато правиха любов. Да срине самоконтрола му. Ала това му бе струвало прекалено много и когато той дойде на себе си, Мег видя точно това, което знаеше, че ще види. Един добър човек, сломен от разкаяние.
- Не го казвай! - Тя сложи ръка върху разранената му уста. Докосна челюстта му. - Не го казвай.
- Исусе... - Изправи се трескаво. - Аз не... Съжалявам. Толкова съжалявам. Исусе, Мег...
Докато той си навличаше дрехите, Мег също скочи на крака и издърпа полата си надолу. Лицето му беше разкривено от болка. Тя не бе в състояние да понесе извинението му за това, че е човек, а не полубог. Трябваше да направи нещо, и то бързо, затова го смушка силно в гърдите.
- Ето за какво говорех през цялото време.
Ала той беше пребледнял и опитът й да отклони посоката на мислите му се провали.
- Не мога... не мога да повярвам, че ти причиних това.
Мег обаче нямаше намерение да се откаже толкова лесно.
- Може ли да го направиш отново? Може малко по-бавно този път, но не много.