Господин Неустоим

Мазни кичури коса падаха над челото му. Едното му око започваше да подпухва, от носа му течеше кръв.

- Този град винаги се е нуждаел от мен повече, отколкото аз от него. - Той отупа шапката в крака си. - Докато гледаш как това място се разлага, Бодин, помисли си от какво се отказа. - Нахлупи шапката си и погледна Мег с отровно изражение. - Помисли си колко много ти коства тази никаквица.

-Татко...

Блузата на Съни беше изцапана и скъсана, ръката й беше ожулена, а на бузата си имаше драскотина. Баща й обаче беше прекадено погълнат от собствената си ярост, за да й даде утехата, за която тя копнееше.

- Можеше да имаш всичко - процеди той; от едната му ноздра капеше кръв. - А ти го захвърли заради една лъжлива кучка.

Единствено това, че майка й се вкопчи в него, попречи на баща й да му се нахвърли, а мъжете, които удържаха Тед, замалко да го изпуснат. Дали пристъпи напред, очите му се бяха превърнали в късчета сива стомана.

- Съветвам те да се махнеш от тук, докато още можеш, Спенс, защото трябва само да кимна и момчетата, които пречат на Тед да довърши онова, което започна, ще го оставят да го направи.

Спенс плъзна поглед по морето от враждебни лица наоколо и заотстъпва към колите.

- Хайде, Съни - повика с напереност, която не прозвуча особено убедително. - Да се махаме от тази помийна яма.

- Ти си истински загубеняк, задник такъв! - извика Тори след него. - Още в гимназията бях по-добра със стика от теб. А ти, Съни, си надута кучка.

Усетили, че като нищо може да им се наложи да се оправят с освирепяла тълпа, баща и дъщеря се втурнаха към колите си и скочиха в тях. Докато те се отдалечаваха, един след друг всички обърнаха очи към Мег. Тя почувства гнева им, видя отчаянието им. Нищо от това нямаше да се случи, ако си беше тръгнала от града, когато й бяха казали.

Успя някак си да остане с вдигната глава, макар в очите й да напираха сълзи. Прелестната й майка, висока и изящна, тръгна към нея, движейки се със същото властно излъчване, довело я някога до най-прочутиге модни подиуми. Вниманието на множеството бе така погълнато от разиграващата се драма, че никой не бе забелязал появата на външни лица между тях, но всеки над трийсет години веднага разпознаваше Бляскавото момиче с дългата й руса коса, драматично изрисувани вежди и широка уста. Разнесе се шепот. А после бащата на Мег застана до майка й и шепотът заглъхна, докато всички се мъчеха да осъзнаят невероятния факт, че легендарният Джейк Коранда бе слязъл от големия екран и сега бе между тях.

Мег ги гледаше с нещастна смесица от любов и отчаяние. Как бе възможно някой толкова обикновен като нея да бъде дъщеря на тези две великолепни създания?

Ала родителите й така и не можаха да стигнат до нея, защото Тед направо обезумя.

- Всички да се махат от тук! - извика той. - Всички! - По някаква причина в това нареждане бяха включени и родителите й. - Вие също.