Господин Неустоим

- Договорът все още не е подписан - заяви той злокобно.

По лицата на всички наоколо се изписа паника.

- Татко... - Съни го докосна по ръката.

Тори пое контрола над ситуацията. Пристегна възела на саронга си и пристъпи към Спенс.

- С Декс сме решили да метнем няколко пържоли на скарата тази вечер. Защо двамата със Съни не се присъедините към нас, тоест ако нямате нищо против децата, а може пък да ги изпратим у татко? Съни, някога виждала ли си отблизо ему? С Декс имаме цяло стадо. Общо взето, се омъжих за него, за да мога да ги изхранвам. Той не е толкова луд по тях, колкото съм аз, но те са най-сладките създания, които можеш да си представиш. - Тори се впусна в задъхан и обстоен монолог на тема грижите и изхранването на емута, както и ползата им за човечеството.

Опитваше се да печели време и понеже всички непрекъснато поглеждаха към алеята, на Мег не й беше трудно да се досети защо. Очакваха един рицар в бледосин пикап да се появи и да спаси града от катастрофа.

Колите продължаваха да прииждат, а запасите на Тори от информация за емутата започваха да се изчерпват и тя погледна умолително към останалите. Пръв реагира брат й и като прегърна Спенс през рамото с една ръка, махна към депото за отпадъци с другата.

- Мислех си за пътищата...

Спенс обаче се извърна от него и огледа изпитателно увеличаващото се множество. След това отново спря поглед върху Мег и от начина, по който очите му се присвиха, тя разбра, че е настъпил часът на разплатата.

- Май си поизбързал мъничко, Кени. Трябва да мисля за репутацията си, а Мег току-що каза нещо ужасно шокиращо на дъщеря ми.

Стомахът на Мег се сви от ужас. Искаше да си отмъсти и знаеше точно как да го направи. Ако тя не се откажеше от думите си, щеше да нарани всички останали, ала при мисълта да отстъпи й се повдигна. Как бе възможно правилната постъпка да й се струва толкова неправилна? Тя заби пръсти в дланите си.

- Забрави.

Само че Спенс искаше тя да плати жестока цена за нараненото му его и нямаше намерение да отстъпи.

- О, не мога да го направя. Някои неща са прекадено сериозни, за да бъдат забравени. Мег твърди, че съм... Как точно го нарече?

- Нека го забравим - опита тя отново, макар да знаеше, че той няма да го направи.

Спенс щракна с пръсти.

- Сетих се. Каза, че съм се опитал да те насиля. Така ли беше, Мег?

През събралото се множество пробяга шепот. Начервените устни на Кейла се отпуснаха. Зоуи сложи ръка на гърлото си. Заизваждаха се мобилни телефони и Мег усети, че й се повдига.

- Не, Спенс, не беше така - каза тя сковано.

- Но аз те чух да казваш точно това. Това чу и дъщеря ми. - Той вирна брадичка. - Спомням си, че вчера поплувахме заедно, но определено не си спомням никакъв опит за насилване.

Челюстта й отказваше да помръдне.

- Прав си - промълви тя. - Аз сгреших.

Спенс поклати глава.

- Как може да сгрешиш за нещо толкова сериозно?

Очевидно възнамеряваше дая унижи до краен предел. Единственият начин, по който можеше да спечели, бе да го остави да победи, и тя с усилие се овладя.