Господин Неустоим

име Бъз. Цели шест седмици бях потънала в самосъжаление, а честно казано, ти изобщо не можеш да се мериш с Бъз.

- Какво искаш да кажеш с това „след като си тръгна"?

Мег преглътна.

- Ако щеш вярвай, но Уайнет изведнъж изгуби очарованието си за мен. Махам се от тук веднага след като се видя с родителите ми. И не се ли радваш, че не се налага да присъстваш на този разговор.

- Не искам да си тръгваш. Още не.

- И защо не? - Погледна го изпитателно, търсейки някакъв знак, който може би беше пропуснала. - За какво да оставам?

Той направи странен безпомощен жест.

- Не... не знам. Просто остани.

Това, че отказваше да срещне погледа й, й каза всичко.

- Не мога да го направя. Просто... не мога.

Странно бе да види Тед Бодин толкова уязвим. Докосна устни до здравото ъгълче на устата му и забърза към колата, която родителите й, грижовни както винаги, бяха оставили. Докато се отдалечаваше, си позволи един последен поглед в огледалото за обратно виждане.

Тед стоеше насред пътя и я гледаше как си отива. Зад него, докъдето стигаше поглед, се простираше огромната пустош на депото за отпадъци.

21.

Мег се поизми в тоалетната на една бензиностанция край магистралата; избърса доколкото можа мръсотията по себе си и прикри следите от сълзи с малко грим. След това отвори куфара, който бе взела със себе си в малкото помещение, и извади блуза и чисти дънки, за да скрие драскотините по краката си, както и тънък зелен шал, за да скрие шията си, ожулена от брадата на Тед. Още от първия път, когато се любиха, си мечтаеше той да бъде така завладян от страст, че да изгуби легендарното си хладнокръвие. Ето че то най-сетне се беше случило, но не така, както се беше надявала.

Влезе през служебния вход на хотела. Бърди никога нямаше да допусне някой от ранга на родителите й да отседне

другаде, освен в наскоро преименувания президентски апартамент, така че Мег пое към последния етаж по задното стълбище. За всяка крачка трябваше да извиква на помощ цялата си воля. От самото начало беше объркала всичко с Тед. Решила бе, че не обича Луси, ала той я обичаше - както тогава, така и сега. Мег не бе нищо повече от връзка за утеха, мимолетно безразсъдство.

Не биваше да допусне болката да я завладее, не и сега, когато й предстоеше мъчителна среща с родителите й. Не биваше да мисли за Тед, ниго за несигурното си бъдеще, нито за разрухата, която щеше да остави зад себе си, когато си тръгнеше от Уайнет.

Майка й бе тази, която отвори вратата на хотелския апартамент. Все още носеше ушитата по мярка сребриста туника и впития панталон, с които се бе появила при депото. Най-голямата ирония бе, че нейната майка модел слабо се вълнуваше от дрехи, но чинно носеше великолепните тоалети, които брат й Майкъл правеше за нея.

Във вътрешността на апартамента баща й престана да крачи напред-назад. Мег им се усмихна несигурно.

- Можехте да ме предупредите, че идвате.

- Искахме да те изненадаме - сухо отвърна баща й.

Майка й я улови за лактите, изгледа я продължително и изпитателно, а после я притегли към себе си. Докато потъваше в така познатата прегръдка, за миг Мег забрави, че е пораснала жена. Само ако родителите й бяха строги и глуповати, животът й нямаше да е така изпълнен с чувство на вина и нямаше да й се налага да хаби толкова енергия, преструвайки се, че изобщо не се интересува от мнението им за нея.