Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Поредната жена, която смяташе, че знае от какво се нуждае Тед. Мег не можа да се сдържи:
- И Тед споделя чувствата ти?
- И това ще стане. - Съни отново свали апарата. - Така поне се надявам. Аз съм реалистка. Може и да не стане както искам, но аз съм като баща ми. Не отстъпвам пред предизвикателствата. Вярвам, че с Тед имаме бъдеще заедно, и възнамерявам да направя всичко по силите си това да стане реалност. - Тя погледна Мег право в очите. - Е, нека свалим картите. Искам да си тръгнеш от Уайнет.
- Така значи? - Не виждаше причина да й обяснява, че вече щеше да го е направила, ако тя не я беше спряла. - И защо?
- Не е нищо лично. Смятам, че си много добра за баща ми. Напоследък той е доста потиснат. Напредването на годините и всичко останало. Ти отвлече мислите му от това. Проблемът за мен е, че спъваш Тед. Той никога няма да признае, че разчита на теб, но то е очевидно.
- Смяташ, че Тед разчита на мен?
- Виждам го в начина, по който те гледа, начина, по който говори за теб. Знам, че Луси Джорик е най-добрата ти приятелка. Напомняш му за нея и докато ти си тук, на него ще му бъде страшно трудно да продължи напред.
Толкова умна и все пак толкова глупава.
- Освен това искрено вярвам, че жените трябва да си помагат -
продължи Съни. - Да бъдеш толкова близо до него, не е добре за теб. Дори не мога да изброя от кожо хора чух, че вече си го превъзмогнала, но и двете знаем, че не е точно така. Приеми го, Мег. Тед никога няма да си падне по теб. Двамата нямате нищо общо.
Освен богати родители, привилегировано детство, страст към екологията и висок праг на търпимост към абсурдното, нещо, което Съни никога нямаше да разбере.
- Тед се чувства добре с теб, защото му напомняш за Луси - продължи тя. - Но това е всичко. Останеш ли тук, спъваш само себе си и усложняваш връзката ми с него.
- Не си от онези, които увъртат.
Съни сви рамене.
- Вярвам, че човек трябва да бъде откровен.
Ала онова, което тя наричаше откровеност, не бе нищо друго, освен коравосърдечно пренебрежение към всички чувства и мнения, които не съвпадаха с нейните.
- Тънките игрички никога не са ме привличали - заяви тя, гордо развявайки своята самомнителност като знаме. - Ако си съгласна да изчезнеш, аз съм готова да ти помогна да започнеш бизнес с бижутата си.
- Подкупваш ме?
- Защо не? Ти не си лоша инвестиция. Включвайки истински реликви в своите украшения, ти си открила чудесна пазарна ниша, която може да бъде много доходна.
- Само дето не съм сигурна, че искам да се занимавам с бижутерство.
Съни не бе в състояние да проумее, че някой би могъл да обърне гръб на обещаващо бизнес начинание, и тя едва прикри презрителната си усмивка.
- Какво друго можеш да правиш?
Мег тъкмо се канеше да й отговори, че ще прави с бъдещето си каквото тя реши, когато чу как по чакъла изсвириха гуми. Двете се обърнаха едновременно тъкмо когато една непозната кола удари спирачки. Слънцето я заслепяваше и Мег не можеше да види кой седи зад волана, но прекъсването изобщо не я учуди. Добрите жители на Уайнет нямаше да я оставят задълго сама с един Скипджак.
А после вратата на колата се отвори и стомахът й се сви. Мъжът, който слизаше от тъмния седан, беше Спенс. Тя се обърна към Съни.
- Откарай ме обратно в града.
Ала Съни беше приковала очи в баща си, който се приближаваше към тях, а панамената шапка засенчваше горната част на лицето му.
- Татко, какво правиш тук?
На Мег не й бяха останали никакви сили, за да се справи с това.
- Искам да се върна в града още сега.
- Остави ни сами - нареди Спенс на дъщеря си. - Има няколко неща, които трябва да кажа на Мег на четири очи.
- Не! Не си отивай.
Тревогата на Мег обърка Съни и усмивката, с която бе посрещнала баща си, избледня.
- Какво става?
Спенс махна с глава към колата на дъщеря си.
- Ще се видим в града. Върви.
- Стой, където си, Съни - каза Мег. - Не искам да оставам насаме с него.
Съни я изгледа така, сякаш е прокажена.
- Какъв ти е проблемът?
- Мег е страхливка - заяви баща й - Ето какъв й е проблемът.
Ала Мег повече нямаше да бъде безпомощната му жертва. - Съни, вчера баща ти се опита да ме насили.
20.
- Да те насиля? - Спенс се изсмя грубо. - Това си го биваше. Покажи ми поне една следа, където и да било по себе си, и аз ще ти дам един милион долара.
Обичайното хладнокръвие на Съни се беше изпарило и тя изгледа Мег с погнуса.