Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Усети ръката на майка си в косата си.
- Добре ли си, миличка?
Мег преглътна сълзите си.
- Била съм и по-добре, но като се има предвид катастрофата, на която току-що станахте свидетели, не мога да се оплача.
Сега бе ред на баща й да я вземе в прегръдките си - притисна я силно до себе си, а после я шляпна лекичко по дупето, както правеше, откакто бе съвсем малка.
- Разкажи ни всичко - помоли майка й, когато той най-сетне я пусна. - Как се оплете с този ужасен човек?
- Татко е виновен - успя да се пошегува Мег. - Спенсър
Скипджак боготвори знаменитостите и аз бях най-добрата му възможност да се доближи до могъщия Джейк.
- Нямаш представа с какво удоволствие бих разкъсал това копеле на парченца - подхвърли могъщият Джейк.
Което беше доста страшна мисъл, при положение че баща й беше ветеран от войната във Виетнам и онова, което не беше научил там, бе усвоил, правейки филми, включващи всички видове оръжие - от самурайски мечове до автомати „Калашников".
Майка й махна към телефона си последен модел.
- Вече започнах проучвания. Все още не съм разкрила нищо, но и това ще стане. Подобно влечуго не може да не остави лигава диря след себе си.
Гневът им не я изненада, ала къде беше разочарованието, че за пореден път са видели най-голямото си дете, забъркано в истинска каша?
Баща й отново закрачи напред-назад.
- Това няма да му се размине.
- Само въпрос на време е греховете му да го настигнат - каза майка й.
И двамата не разбираха истинските мащаби на онова, на което бяха станали свидетели. И представа си нямаха колко важен бе комплексът за голф за града, нито каква бе ролята, която Мег бе изиграла в унищожаването на тази перспектива. Всичко, което те бяха видели, бе как някакъв отвратителен тип обижда обичната им дъщеря, а един доблестен млад мъж защитава честта й. Мег беше получила дар свише. Явно никой, нито дори Дали и Франческа, не ги бяха осветлили по пътя към хотела. Ако успееше да изкара родителите си от града достатъчно бързо, те никога нямаше да научат за нейната роля във всичко това.
А после в главата й отекнаха думите, които бе изрекла пред Хейли: „.. .начинът, по който постъпиш през следващите няколко минути, ще определи какъв човек ще бъдеш от сега нататък”.
Нейната ситуация бе различна от тази на Хейли, ала основната истина си оставаше същата. Какъв човек искаше да бъде?
Обзе я странно чувство на... не умиротвореност, защото за нея нямаше да има покой, не и още дълго занапред. По-скоро - за правилност. Преживяното през последните три месеца бе разкъсало измислиците, с които се беше загръщала дотогава. Толкова бе убедена, че никога няма да е в състояние да се мери с постигнатото от останалите членове на семейството си, че така и не бе опитала да
бъде нещо друго, освен безделника на семейството. Ако бе посмяла да рискува да съгради нещо, би рискувала и да се провали в техните очи. Отказвайки да рискува, нямаше как да се провали. Беше го вярвала и в крайна сметка се бе оказала без нищо.
Време бе да се превърне в жената, която искаше да бъде, жена, готова да поеме по свой собствен път и да го направи по свой собствен начин, без да се тревожи как другите, включително и онези, които обича, ще съдят нейните успехи и провали. Трябваше сама да реши какъв иска да бъде животът й и да направи решението си реалност. И не можеше да го стори, като се крие.
- Работата е там... - започна тя. - Това, което се случи днес... по-сложно е, отколкото изглежда.
- На мен ми се струва съвсем просто - заяви баща й. - Онзи тип е нагъл задник.
- Така е. За съжаление, не е само това...
И тя им разказа всичко, започвайки от деня, в който беше пристигнала. Някъде около средата на разказа, баща й нападна минибара, няколко минути по-късно майка й се присъедини към него, ала Мег не спря. Каза им всичко, освен кожо дълбоко се бе влюбила в Тед. С тази част от историята трябваше да се оправи сама.
Когато стигна до края, стоеше до прозореца, с гръб към сградата на общината, а родителите й седяха един до друг на ниския диван. Заповяда си да не навежда глава.
- Така че, виждате ли, именно заради мен Тед избухна и се сби за първи път през живота си на възрастен. Заради мен градът ще изгуби милиони долари бъдещи приходи и всички онези работни места.
Родителите й се спогледаха продължително; онова, което си казваха безмълвно, бе съвършено ясно за тях, но не и за Мег. Те открай време общуваха по този начин. Може би именно затова нито тя, нито братята й бяха женени. Искаха онова, което родителите им притежаваха, и нямаха намерение да се примирят с нищо по-мажо.