Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Лесно. Бях разстроена.
- Здравейте, всички.
Множеството се обърна едновременно, а спасителят им пристъпи напред. Не бяха забелязали пристигането му, защото се беше появил в тъмносивия мерцедес бенц, който все забравяха, че притежава. Изглеждаше уморен.
- Какво става тук? Да няма парти, за което съм забравил?
- Опасявам се, че не. - Спенс се намръщи, ала Мег усещаше колко се наслаждава на властта, която имаше над всички тях. - Страшно се радвам, че дойде, Тед. Появи се неочакван проблем.
- Така ли? И какъв е той?
Спенс потърка челюстта си, потъмняла от небръснатата му брада.
-Трудно ще ми бъде да правя бизнес в град, където един човек може да сее измислени обвинения и да се измъкне безнаказано.
Мег не вярваше, че ще развали сделката. Не и с умолителните погледи, които Съни му хвърляше. Не и когато целият град се беше събрал, за да му се умилква. Играеше си на котка и мишка, перчеше се, като я унижаваше и показваше на останалите кой командва.
- Неприятно ми е да го чуя, Спенс - каза Тед. - Предполагам, че навсякъде стават недоразумения. Хубавото на Уайнет е, че се опитваме да оправим неприятностите, преди да станат прекадено големи и да ни създадат главоболия. Да видим дали аз няма да успея да оправя нещата.
- Не знам, Тед. - Спенс зарея поглед към депото за отпадъци. - Трудно е да преглътне човек нещо такова. Всички разчитат на мен утре да подпиша договорите, но не мога да си представя как ще го направя, когато над главата ми е надвиснало подобно лъжливо обвинение.
През множеството пробяга напрегнат шепот. Съни не разбираше игричката на баща си и по лицето й се изписа уплаха, когато видя как бъдещето й с Тед се изплъзва между пръстите й.
- Татко, да поговорим за това насаме.
Господин Самото хладнокръвие свали бейзболната си шапка и се почеса по главата. Наистина ли единствено Мег виждаше колко е уморен?
- Съгласен съм, че трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно, Спенс. Но съм готов да се обзаложа, че мога да оправя нещата, ако просто ми кажеш какъв е проблемът.
Мег не бе в състояние да издържа повече.
- Аз съм проблемът - обяви тя. - Обидих Спенс и сега той иска да накаже целия град заради това. Ала не е нужно да го правиш, Спенс, защото аз си тръгвам от Уайнет. Вече нямаше да съм тук, ако Съни не ме беше задържала.
Тед побутна шапката си назад и макар да я изгледа яростно, гласът му си остана спокоен.
- Мег, защо не оставиш аз да се погрижа за това?
Ала Спенс още не беше утолил жаждата си за отмъщение.
- Значи, смяташ, че можеш да ме обвиниш в нещо толкова сериозно пред дъщеря ми, а после да изчезнеш, сякаш нищо не е станало? Не си познала.
- Почакайте малко - обади се Тед>- Защо не започнем от началото?
- Да, Мег - озъби се подигравателно Спенс. - Защо не направим точно това?
Мег не бе в състояние да погледне към Тед, затова се съсредоточи върху Спенс.
- Вече признах, че излъгах. Ти беше истински джентълмен. Нямаше никакъв опит за насилие. Аз... Измислих си всичко.
Тед се обърна рязко към нея.
- Спенс се е опитал да те насили?
- Така каза тя пред дъщеря ми. - От думите на Спенс капеше презрение. - Тя е лъжкиня.
- Опитал си се да я насилиш? - Очите на Тед лумнаха. - Кучи син!
И без никакво предупреждение, господин Самото хладнокръвие се нахвърли върху последната голяма надежда на града.
Множеството ахна изумено. Кралят на санитарната керамика се пльосна на земята, а панамената му шапка се търкулна в прахта. Мег бе толкова потресена, че не можеше да помръдне. Съни изпищя задавено и се вкаменени от ужас, всички видяха как техният невъзмутим кмет, техният светец от плът и кръв сграбчи Спенсър Скипджак за яката на ризата и го издърпа на крака.
- За кого, по дяволите, се мислиш? - изрева Тед в лицето му, страховита ярост разкривяваше чертите му.
Спенс замахна с крак и го препъна, при което и двамата се строполиха в прахоляка.
Това бе някакъв ужасен сън.
Ужасен сън, който се превърна в истински кошмар, когато от множеството излязоха две познати фигури.
Въобразяваше си. Не беше възможно. Мег примига, но страшното видение не изчезна.
Родителите й. Фльор и Джейк Коранда. Вперили ужасени погледи в нея.
Не можеше да са тук. Не и без да й съобщят, че пристигат. Не и при депото за отпадъци, докато пред очите им се разиграваше най-огромната катастрофа в живота й.
Мег отново примига, ала родителите й все така стояха там, точно пред Франческа и Дали Бодин. Майка й - възхитително красива. Баща й - висок, с изсечени черти и готов да скочи.
Биещиге се мъже се изправиха, а после отново се озоваха на земята. Спенс беше поне с двайсет килограма по-тежък от Тед, но Тед бе по-силен, по-пъргав и тласкан от гняв, който го беше преобразил в мъж, когото Мег не можеше да познае.