Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Видях отново Хари следобеда на 5 юли в затвора. Имаше ужасен вид и сив тен. Бръчки, каквито никога не бях забелязвал на лицето му, бяха набраздили челото му.
- Прокурорът иска да ви предложи сделка - започнах направо.
- Знам. Рот ми каза. Престъпление от страст. Бих могъл да изляза след петнайсет години.
По тона му разбрах, че е готов да помисли по въпроса.
- Не ми казвайте, че ще приемете подобно предложение - ядосах се аз.
- Не знам, Маркъс. Това е начин да избегна смъртната присъда.
- Да избегнете смъртната присъда? Какво означава това? Че сте виновен?
- Не! Но всичко е против мен! И нямам никакво желание да играя на покер със съдебни заседатели, които вече са ме осъдили. Петнайсет години затвор, все е по-добре от до живот или от коридора на смъртта.
- Хари, ще ви попитам за последен път: вие ли убихте Нола?
- Но разбира се, че не, за бога! Колко пъти да ви го повтарям.
- В такъв случай ще го докажем!
Извадих рекордера и го поставих на масата.
- Милост, Маркъс. Само не тази машина!
- Трябва да разберем какво се е случило.
- Не желая вече да ме записвате. Моля ви.
- Добре. Ще си водя бележки.
Извадих бележник и химикалка.
- Бих искал да поговорим за бягството ви на трийсети август седемдесет и пета година. Ако добре съм разбрал, когато с Нола сте решили да заминете, книгата ви е била почти завършена.
- Завърших я няколко дни преди заминаването. Пишех бързо, много бързо. Не бях съвсем на себе си. Всичко беше толкова особено - Нола беше там през цялото време, четеше, поправяше, преписваше. Може да ви се сторя лигав, но беше като някакво вълшебство. Книгата завърших на двайсет и седми август. Спомням си, защото тогава за последен път видях Нола. Бяхме се разбрали аз да напусна града два-три дни преди нея, за да не будим подозрения. Така че на двайсет и седми август бяхме за последен път заедно. Бях написал романа за един месец. Истинско безумие. Толкова се гордеех със себе си. Спомням си двата ръкописа на масата на терасата: единият написан на ръка, той беше оригиналът, и другият, който бе плод на титаничния труд на Нола - преписът на машина. Постояхме на плажа, там, където се бяхме срещнали преди три месеца. После дълго се разхождахме. Нола ме хвана за ръка и каза: „Срещата с вас, Хари, промени живота ми. Ще видите, ще бъдем толкова щастливи заедно“. Повървяхме още малко. Планът ни беше готов - щях да напусна
Орора на другия ден, след като мина през „Кларкс“, за да ме видят и да съобщя, че ще отсъствам седмица-две, под претекст че имам неотложна работа в Бостън. След това щях да прекарам два дни в Бостън и да запазя фактурите от хотела, за да съм чист, ако полицията ме разпитва. После, на трийсети август, щях да наема стая в Сий Сайд Мотел на път № 1. Стая № 8, ми бе казала Нола, защото обичала цифрата 8. Попитах я как ще дойде в този мотел, който все пак беше на няколко мили от Орора, и тя ми каза да не се притеснявам, вървяла бързо и знаела един пряк път по плажа. Трябваше да се срещнем в стаята рано вечерта, в деветнайсет часа. Идеята беше веднага да тръгнем, да преминем в Канада и да си намерим жилище, да наемем малък апартамент. Аз щях да се върна в Орора след няколко дни ни лук ял, ни лук мирисал. Полицията сигурно щеше да търси Нола, така че трябваше да запазя спокойствие - ако ме питат, да кажа, че съм бил в Бостън, и да покажа хотелските фактури. След това щях да остана една седмица в Орора, за да не будя подозрения, а Нола щеше спокойно да ме чака в апартамента ни. После освобождавам къщата в Гуз Коув и напускам Орора окончателно, като обяснявам, че съм завършил романа си и че трябва да се занимая с издаването му. Тогава отивам при Нола, изпращам ръкописа по пощата на нюйоркски издатели и пътувам между Канада и Ню Йорк, докато излезе книгата.