Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Вече?
- Да. Според мен държи да се увери, че сериозно си се захванал за работа. Сроковете са кратки, ще трябва да пишеш бързо. Барнаски е напълно обсебен от президентската кампания. Чувстваш ли се готов?
- Ще се справя. Започнах вече да пиша. Но се питам какво трябва ' да направя - да разкажа всичко, което знам? Да разкажа, че Хари се е готвел да избяга с момичето? Дъг, тази история е чиста лудост. Мисля, че ти дори не си даваш сметка.
- Истината, Марк. Просто разкажи истината за Нола Келерган.
- А ако истината навреди на Хари?
- Да казваш истината, е твоята писателска отговорност. Дори ако истината е трудна за казване. Това е моят съвет на приятел.
- А съветът ти на литературен агент?
- Пази си задника. Гледай да не те дадат под съд всички жители на Ню Хампшър. Например ти ми каза, че малката е била бита от родителите си.
- Да, от майката.
- Тогава е най-добре да напишеш, че Нола е била нещастно и малтретирано момиченце. Всички ще разберат, че родителите са отговорни за малтретирането, без това да е изрично уточнено. Никой няма да може да те съди.
- Но майката играе важна роля в тази история.
- Съвет на литературен агент, Марк: трябват ти железни доказателства, за да обвиняваш хората, иначе отиваш на подсъдимата скамейка. А мисля, че през последните месеци си имаш достатъчно неприятности. Намери надежден свидетел, който да ти потвърди, че майката е била най-голямата гаднярка на света и е пребивала от бой дъщеря си. Ако не намериш, придържай се към нещастно и малтретирано момиченце. Така ще избегнем някой съдия да спре разпространението на книгата заради клевета. Виж, за Прат, сега, когато всички знаят какво е направил, можеш да пишеш с всичките мръсни подробности. Те продават всяка книга.
Барнаски предлагаше да се видим в понеделник, 7 юли, в Бостън -град, който бе удобно разположен на час път със самолет от Ню Йорк и на два часа с кола от Орора. Приех. Така ми оставаха четири дни да пиша, без да спра, за да мога да му връча няколко глави.
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - каза ми още Дъглас, преди да затвори.
- Дадено, благодаря. Дъг, почакай...
- Да?
- Ти правеше мохито6, спомняш ли си?
Чух го да се засмива.
- Много добре.
- Беше хубаво време, нали?
- И сега е хубаво време, Марк. Животът ни си го бива, дори ако понякога има и по-трудни моменти.
*
1 декември 2006 г., Ню Йорк
- Дъг, можеш ли да направиш още мохито?
Застанал до плота в кухнята ми, препасал престилка с щампован образ на гола жена, Дъглас нададе вълчи вой, сграбчи бутилка с ром и я изля в кана, пълна с натрошен лед.
Бяха изминали три месеца от излизането на първата ми книга. Кариерата ми бе на върха си. За пети път през последните три седмици, откакто се бях пренесъл в апартамента си във Вилидж, устройвах купон вкъщи. Десетки гости се трупаха в салона, не познавах и една четвърт от тях. Но обожавах този живот. Дъглас поеше гостите с мохито, а аз се нагърбвах с белия руски7, единственият коктейл, който ми се струваше достоен за пиене.
- Ама че вечер - каза ми Дъглас. - Това там портиерът ли е, онзи, дето танцува в салона?
- Да. Поканих го.
- И Лидия Глор е тук, да му се не види! Представяш ли си? Лидия Глор е в твоя апартамент!
- Коя е Лидия Глор?
- За бога, Марк, би трябвало поне това да знаеш! Най-модната актриса. Играе в сериала, който всички гледат в момента. Е, освен теб явно. Как успя да я примамиш тук?
- Не съм я мамил. Хората звънят и аз им отварям вратата. Mi casa es tu casa!
Върнах се в салона c петифури и шейкъри. После забелязах снега, който влизаше през прозорците, и внезапно изпитах желанието да подишам чист въздух. Излязох на балкона по риза. Навън цареше полярен студ. Загледах се в огромния Ню Йорк пред мен с милионите светлинки и изкрещях с пълна сила: „Аз съм Маркъс Голдман!“. В този миг чух глас зад себе си - беше хубава блондинка на моята възраст, която не бях виждал през живота си.
- Маркъс Голдман, телефонът ти звъни - рече ми тя.
Лицето й все пак не ми беше непознато.
- Виждал съм те някъде, нали? - казах.
- Сигурно по телевизията.
- Ти си Лидия Глор.
- Да.
- Ама че работа.
Помолих я да ме изчака кротко на балкона и побързах да вдигна телефона.
- Ало?
- Маркъс? Хари е на телефона.
- Хари! Колко се радвам да ви чуя! Как сте?
- Добре. Просто исках да ви кажа добър вечер. Чувам голяма гюрултия около вас. Гости ли имате? Може би не е удобно...
- Малко празненство. В новия ми апартамент.
- Напуснали сте Монтклеър?
- Да, купих апартамент във Вилидж. Вече живея в Ню Йорк! Непременно трябва да дойдете да видите как се живее тук, направо ще ви секне дъхът!