Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Вече няма да схващат тези птици както преди. Чак в този момент вие знаете, че пишете нещо. Думите са на всички, докато не докажете, че сте способен да си ги присвоите. Ето това определя писателя. И ще видите, Маркъс, някои ще се опитат да ви внушат, че книгата има отношение към думите, но това не е вярно - тя има отношение към хората.
Понеделник, 7 юли 2008 г., Бостън, Масачусетс
Четири дни след арестуването на началника Прат се срещнах с Рой Барнаски в един частен салон в хотел „Парк Плаза“ в Бостън, за да подпиша договор за един милион долара за издаването на книгата ми за случая „Хари Куебърт“. Дъглас също присъстваше. Изпитваше явно облекчение от щастливия епилог на положението ми.
- Настъпи обрат в ситуацията - каза ми Барнаски. - Великият Голдман най-после се захвана за работа. Бурни аплодисменти!
Не отговорих нищо, задоволих се да извадя купчина листове от чантата си и да му ги подам. Той широко се усмихна.
- Значи, ето ги прословутите първи петдесет страници.
- Да.
- Ще ми позволите да хвърля един поглед.
- Заповядайте.
С Дъглас излязохме, за да го оставим да чете на спокойствие, и отидохме в бара на хотела, където ни сервираха наливна тъмна бира.
- Как е, Марк? - попита Дъглас.
- Добре. Последните четири дни бяха направо откачени.
Той поклати глава и подзе:
- Цялата история е напълно откачена! Книгата ти ще има успех, какъвто не можеш и да си представиш. Барнаски го знае, затова ти предлага толкова мангизи. Един милион долара е нищо в сравнение със сумите, които ще спечели. Ще видиш, в Ню Йорк говорят само за този случай. Киностудиите възнамеряват да снимат филм, издателствата до едно искат да издават книги за Куебърт. Но знаят, че ти си единственият, който може наистина да напише книга. Само ти познаваш Хари, само ти познаваш Орора отвътре. Барнаски държи да получи историята преди всички други. Казва, че ако първи издадем книга, Нола Келерган ще стане запазена марка на „Шмид и Хансън“.
- Ти какво мислиш? - попитах го.
- Че е хубаво приключение за писател. И добър начин да се опровергаят всички гадости, които се говорят за Куебърт. Първоначалното ти желание беше да го защитиш, нали?
Кимнах. После хвърлих поглед към горните етажи, където Барнаски се запознаваше с част от моя разказ, значително обогатен от събитията през последните дни.
*
3 юли 2008 г., четири дни преди подписването на договора
Бяха изминали няколко часа от арестуването на началника Прат. Прибирах се в Гуз Коув от щатския затвор, където Хари съвсем превъртя и за малко да ме замери с един стол, когато му разказах, че съм открил портрет на Нола у Елайджа Стърн. Спрях пред къщата и като слязох от колата, веднага забелязах листа, пъхнат в рамката на външната врата - още една бележка. Този път тонът бе променен.
Последно предупреждение, Голдман
Не й обърнах внимание - първо или последно предупреждение, какво променяше това? Хвърлих бележката в кофата за боклук в кухнята и пуснах телевизора. Говореха само за арестуването на началника Прат. Някои дори поставяха под съмнение разследването, което бе водил по онова време, и се питаха дали бившият шеф на полицията не бе укривал улики умишлено.
Смрачаваше се и нощта обещаваше да бъде мека и хубава, от ония нощи, които човек прекарва с приятели, като слага огромни пържоли на барбекюто и отпива от бирата си. Нямах приятели, но мислех, че имам пържоли и бира. Отворих хладилника, оказа се празен - бях забравил да ида на пазар. Забравил бях самия себе си. Дадох си сметка, че разполагам с хладилника на Хари - хладилник на сам човек. Поръчах си пица, която изядох на терасата. Поне имах океана и терасата. Липсваше само барбекюто, липсваха и приятелите, както и приятелката, за да бъде вечерта съвършена. Тогава ми се обади един от малкото ми приятели, от когото напоследък нямах вести - Дъглас.
- Марк, какво ново?
- Какво ново? От две седмици не си ми се обаждал! Къде беше? Ти си моят литературен агент, нали така?
- Знам, Марк. Съжалявам. Преживяхме труден момент. Ти и аз, имам предвид. Но ако още искаш да съм ти агент, за мен ще е чест да продължим сътрудничеството си.
- Искам, разбира се. Имам само едно условие - да продължим да следим шампионата по бейзбол вкъщи.
Той се засмя.
- Става. От теб бирата, от мен начосите със сирене.
- Барнаски ми предложи страхотен договор - казах.
- Знам. Спомена ми. Ще приемеш ли?
- Мисля, че да.
- Барнаски е много възбуден. Иска да те види в най-скоро време.
- За какво да ме види?
- За да подпишете договора.