Истината за случая Хари Куебърт

- Платихте й, за да позира?

- Да. Лутър беше много надарен художник. Изключителен талант! Беше ми нарисувал вече прекрасни картини, изгледи от Ню Хампшър, сцени от всекидневието на хубавата ни Америка, и аз бях силно ентусиазиран. Смятах, че може да стане един от големите художници на века, и си казах, че би могъл да направи нещо грандиозно, ако нарисува портрета на това великолепно момиче. Доказателството е, че ако сега продам тази картина, при целия шум около случая, несъмнено ще й взема един или два милиона долара. Познавате ли много съвременни художници, чиито картини се продават за два милиона долара?

След тези обяснения Стърн обявил, че е изгубил достатъчно време и че разговорът им е приключил. После си тръгнал, последван от стадото си от адвокати, като оставил зад себе си още една мистерия и един онемял Гахалоуд.

- Разбирате ли нещо, писателче? - попита ме Гахалоуд, след като ми разказа за изслушването на Стърн. - Един ден хлапачката цъфва у Стърн и предлага да я нарисуват срещу заплащане. Можете ли да повярвате?

- Това е безумие. Защо се е нуждаела от пари? За бягството?

- Може би. Само че не е взела със себе си спестяванията си. В стаята й има кутия от бисквити със сто и двайсет долара вътре.

- А какво направихте с картината? - попитах.

- Засега я задържаме. Веществено доказателство.

- Доказателство за какво, след като Стърн не е подведен под отговорност?

- Доказателство срещу Кейлъб.

- Значи, наистина го подозирате?

- Не знам дали го подозирам, писателче. Стърн се е интересувал от живопис, на Прат му правели свирки, обаче какъв мотив биха имали, за да убият Нола?

- Страх да не се разприказва? - предположих. - Заплашила е, че всичко ще разкаже, и в момент на паника един от двамата я е ударил и я е убил, след което я е заровил в гората.

- Но защо е написал онези думи върху ръкописа? Сбогом, любима моя Нола. Написано е от някой, който е бил влюбен в Нола. А е бил влюбен в Нола само Куебърт. Ами ако Куебърт е научил за Праг и Стърн и му е изгорял бушонът? И е убил Нола? Може спокойно да става дума за убийство от страст. Такава беше и вашата хипотеза впрочем.

Хари да извърши убийство от страст? Не, в това няма никакъв смисъл. Кога ще излязат резултатите от тъпата графологична експертиза?

- Скоро. Въпрос на дни, предполагам. Маркъс, трябва да ви кажа нещо. Прокурорът предлага на Куебърт споразумение. Отказваме се от отвличането и пледираме виновен в престъпление от страст. Двайсет години затвор. Ще лежи петнайсет, ако се държи добре. Смъртната присъда отпада.

- Споразумение? Защо споразумение? Хари не е виновен за нищо.

Усещах, че пропускаме нещо, някаква подробност, която би могла всичко да обясни. Мислено проследявах последните дни на Нола, но не виждах никакво знаменателно събитие през целия месец август 1975 година, чак до съдбоносната вечер на 30 август. Честно казано, когато говорих с Джени Дон, Тамара Куин и някои други жители на града, ми се стори, че трите последни седмици на Нола Келерган са били щастливи. Хари ми бе описал сцени на давене, Прат призна как я е насилил да му направи свирка, Нанси ми разправяше за гадни срещи с Лутър Кейлъб, обаче разказите на Джени и Тамара бяха съвсем други - според тях нищо не е показвало, че Нола е била бита или нещастна. Тамара Куин дори ми каза, че Нола пожелала пак да работи в „Кларкс“ след ваканцията, и тя се съгласила да я наеме. Това толкова ме учуди, че настоях да ми го повтори два пъти. Защо Нола е искала да работи като сервитьорка, след като е смятала да бяга? Робърт Куин пък ми разказа, че когато я срещал, понякога носела пишеща машина, но явно не й тежало, защото си тананикала весело. Човек би казал, че през август 1975 година Орора е бил раят на Земята. Запитах се дори дали Нола наистина е възнамерявала да напуска града. После ме обзе ужасно съмнение - какви гаранции имах, че Хари казва истината? Как да съм сигурен, че Нола го е молила да заминат? А ако това е хитрост, за да се оневини за убийството? А ако Гахалоуд е прав от самото начало?