Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Сигурен съм. Във всеки случай, изглежда, добре се забавлявате, радвам се за вас. Навярно имате много приятели...
- С тонове! И това не е всичко - представете си, една невероятно красива актриса ме очаква на балкона ми. Ха-ха, не мога да повярвам! Животът е прекалено прекрасен, Хари. Прекалено прекрасен. А вие? Какво правите тази вечер?
- Аз... Имам гости. Приятели, пържоли и бира. Какво повече да искам? Забавляваме се, само вие ни липсвате. Но чувам, че се звъни, Маркъс. Идват още хора. Отивам да отворя. Надали ще се поберем всички, въпреки че къщата е голяма!
- Приятно прекарване, Хари! Непременно ще ви се обадя.
Върнах се на балкона и от тази вечер започнах да излизам с Лидия Глор, която майка ми наричаше „телевизуалната актриса“. В Гуз Коув Хари отиде да отвори вратата - беше доставчикът. Взе поръчаната пица и седна пред телевизора да вечеря.
Както бях обещал, обадих се на Хари, но между двете обаждания изтече една година. Беше февруари 2008-а.
- Ало?
- Хари, Маркъс е.
- О, Маркъс! Наистина ли сте вие? Невероятно. Откакто станахте звезда, вече не ми се обаждате. Опитах се да се свържа с вас преди месец и попаднах на секретарката ви, която ми заяви, че не сте там за никого.
Отговорих без заобикалки:
- Зле съм, Хари. Струва ми се, че вече не съм писател.
Той веднага стана сериозен.
- Какви ги разправяте, Маркъс?
- Не знам какво да пиша, свършено е с мен. Бял лист. От месеци. Може би от година.
Той избухна в сърдечен и успокоителен смях.
-Умствен блокаж, Маркъс, това е! Белите листове са толкова глупави, колкото и сексуалните засечки - това е паниката, която ви обзема, когато ви се струва, че няма да ви дойде вдъхновение, същата, заради която опашницата ви омеква точно когато сте решили да си поиграете на кученца с една от почитателките си и сте сигурен, че ще й докарате оргазъм, измерим по скалата на Рихтер. Зарежете вдъхновението, задоволете се да редите думи. Вдъхновението ще дойде от само себе си.
- Мислите ли?
- Уверен съм. Само че трябва да поразредите светските си изяви. Писането е сериозно нещо. Смятах, че съм ви научил на това.
- Ама аз работя усърдно! Само това правя! И нищо не излиза.
- Значи, ви липсва подходяща обстановка. В Ню Йорк е хубаво, но и прекалено шумно. Защо не дойдете тук, при мен, като по времето, когато ми бяхте студент?
*
4-6 юли 2008 г.
През дните, предшестващи срещата с Барнаски, разследването отбеляза забележителен напредък.
Първо, началникът Прат бе обвинен в сексуален тормоз над малолетна под шестнайсет години и освободен под гаранция на другия ден след арестуването му. Прат се настани временно в един мотел в Монтбъри, а Ейми напусна града и отиде у сестра си, която живееше в друг щат. Изслушването на Прат от Криминалния отдел на щатската полиция потвърди не само че Тамара Куин му бе показала листа, намерен у Хари, но и че Нанси Хатауей бе разказала онова, което знаела за Елайджа Стърн. Причината Прат съзнателно да пренебрегне тези следи е бил страхът му, че Нола може да е споделила с някоя от двете епизода в полицейската кола, поради което той предпочел да не рискува да се компрометира, като ги разпита. Прат обаче се закле, че няма нищо общо със смъртта на Нола и Дебора Купър и че по онова време е провел безупречно разследване.
Въз основа на тези изявления Гахалоуд успя да убеди прокурора да издаде заповед за обиск в дома на Елайджа Стърн. Обискът бе извършен сутринта в петък на 4 юли, в деня на националния празник. Портретът на Нола бе намерен в ателието и иззет. Отведоха Елайджа Стърн в щатската полиция за разпит, но не му повдигнаха обвинение. Независимо от това развитието на събитията изостри още повече любопитството на обществеността - след ареста на прочутия писател Хари Куебърт и на бившия началник на полицията Гарет Прат, ето че и най-богатият човек в Ню Хампшър се оказваше на свой ред замесен в смъртта на малката Келерган.
Гахалоуд ми предаде в подробности изслушването на Стърн.
- Забележителен тип - каза ми той. - Абсолютно спокоен. Дори бе заповядал на армията си от адвокати да го чакат извън залата. Такова присъствие на духа, такъв стоманеносин поглед, че се почувствах неудобно, а Бог знае, че съм обръгнал в тези упражнения. Показах му портрета и той потвърди, че е на Нола.
- Защо държите този портрет у вас? - попитал Гахалоуд.
- Защото е мой. Има ли закон в този щат, който да забранява да си окачаме портрети на стените?
- Не. Но това е портрет на момиче, станало жертва на убийство.
- А ако имах портрет на Джон Ленън, който също е бил убит, лошо ли щеше да е?