Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Падишахът отново я прегърна, а устните им се впиха страстно.
Когато след известно време владетелят бавно се отдръпна от момичето, той посегна към пояса си. Потърси нещо. В ръката му блесна пръстен, украсен с диаманти и изумруди, които обграждаха огромен рубин.
Хвана в шепите си мъничката ръка на момичето и сложи накита на нежния ѝ пръст. Хюрем дори не благоволи да погледне пръстена върху ръката си, който започна да пръска отблясъци от отразяващите се пламъци на огъня в огнището. В онзи момент тя беше заета да целува очите на мъжа си.
— Знаеш ли какво направих днес? — попита Сюлейман.
Докато устните на Хюрем, горещи като жар, обикаляха по врата му, а езикът ѝ проникваше в устата му, той продължи с глас, пресипнал от желание:
— Щом султан Сюлейман е нарекъл слънцето си Хюрем, тогава всички трябва да я запомнят така. И ние официално заповядахме от този ден нататък в Дивана, в харема, навсякъде в Османската държава слънцето на сърцето ми да бъде наричано Хюрем. Ти вече си моята безценна спътница, другата половина на душата ми. Ще споделям с теб и здравето, и мъките, и тревогите си. Ти, Хюрем, си този копнеж, който таях в себе си, но не можех да изразя.
Хюрем се измъкна от обятията на падишаха, който я обсипваше с целувки. Тръгна, плъзгайки леко пръстите на краката си, сякаш летеше, както се беше научила в Крим. Стигна до широкия диван, покрит с копринени и атлазени завивки, и полегна на него. Очертанията на заоблените ѝ бедра личаха под долната ѝ риза от бяла коприна. Кракът ѝ изкусително се подаваше през цепката, тялото ѝ излъчваше обещания за наслада. В този миг на фона на алените пламъци в огнището тя приличаше на статуя, изваяна от слонова кост. Желанието гореше в нейните гърди и учестяваше ритъма на сърцето ѝ. Червените ѝ влажни устни бяха леко разтворени, сякаш чакаха да поемат диханието на нейния мъж.
Сюлейман забрави ядовете на изминалия ден. Докато Гюлбахар, която той отпрати от двореца, пътуваше заедно с неговия наследник към заточението си в Маниса, друсайки се в каретата по прашните кални пътища, той отваряше нова страница в живота си. Падишахът се чувстваше по-млад и по-силен. И по-могъщ. Вече бе готов да вдигне юмрук и да го стовари върху врага си. Нито крепостта на родоските рицари, която се смяташе за неразрушима, нито унгарските долини, нито кулите Темешвар[63], Буда, Сигетвар и Виена можеха да го спрат.
В душата на султан Сюлейман бушуваха бури и урагани. Пред очите му вървяха огромни армии. Редяха се победни шествия. И твърдо реши: „Ако прадядо ни е наречен Завоевателя, а баща ни Селим хан — Свирепия, то нас цял свят ще ни запомни като Господаря на Европа“.
От дивана, върху който се беше излегнала, Хюрем забеляза огъня, който пламна и се разпали в очите на Сюлейман. Първо го помисли за отражение на пламъците от огнището, но сетне разбра, че този огън е различен. Не беше виждала такъв по-рано — това бе огънят на амбицията. „Ще бъдем великолепна двойка — помисли си тя на свой ред. — Двамата ще станем едно и ще разтърсим света.“
Сюлейман взе чашата си в ръка и отиде до огнището. Поднесе кристалния съд към огъня и за известно време наблюдаваше играещите пламъци зад тази алена преграда. Когато отново се обърна към Хюрем, държеше лист в ръцете си.
— Хюрем ханъм, да не помислиш, че не съм се сещал за теб в тъмните нощи, в които те нямаше. През мрачните вечери, когато избягваше да показваш красивото си лице, макар да беше съвсем близо до мен, бях озарен от мечтата по теб. Излях чувствата си в стихове.
— Царица на красавиците, султанке моя, любима моя… — започна да чете той на висок глас стиховете, които бе написал за Хюрем.
Гласът му ту затихваше и се превръщаше в шепот, ту се извисяваше с копнеж или започваше да ромоли. Протегна нагоре ръката си, държаща чашата, и погледна очите на Хюрем.
— Вино на безсмъртието, живот мой, пролет моя…
Падишахът изведнъж замълча. За известно време погледите им останаха да висят във въздуха. Когато се отърси от унеса, той каза:
— Засега успях да напиша две строфи. Това ще бъде първата ми газела[64], която ще посветя на теб. Хареса ли ти?
Да, беше ѝ харесала. Не разбра нищо, но страшно много ѝ допадна. Усещаше, че поезията бе по-ценна от рубинения пръстен, който Сюлейман сложи на пръста ѝ. Бяха я очаровали неговият глас, изразът на лицето му, озарен от чувствата, ритмичността и римата, придаващи музикалност на думите, чието значение все още не можеше да разгадае. И тази хармония бе сътворена от владетеля на света за нея — московчанката Александра Анастасия Лисовска или Руслана. А в последно време Хюрем… А утре — както и ще да се казва… тези възвишени слова бяха за нея…
63
Тимишоара е град и административен център на окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. По времето на Османската империя градът се е казвал Темешвар (бел, пр.).
64
Лирическо стихотворение (бел, пр.).