Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Тя е уралска девойка, може ли да сведе глава? Кажи сега, кой беше този поганец, който вдигна ръка срещу Александра?
— Надзорникът на харема. Наричат го Сюмбюл ага. Един евнух, черен като мен. С огромен корем.
Като видя изражението на стареца, Джафер потрепери ужасен. От страх не можа да каже, че Гюлбахар хасеки я беше набила по-лошо и от Сюмбюл ага.
— Колко пъти бях на косъм да му взема пръчката от ръката и да му ударя главата…
— В никакъв случай, иначе жив ще те одерат — каза мъжът. — Ти си ми необходим. Остави тези работи на мен.
После загледа продължително момчето в очите.
— Искаш ли хем да вършиш добро, хем да спечелиш пари, юнако?
Момчето погледна със съмнение стареца.
— Ами че кой не иска — измънка тихо.
— Няма да искам нищо лошо. Нека се срещаме с тебе всеки петък пред фурната на ето този ъгъл. Ти ще ми носиш новини за господарката ти. Всеки път ще получаваш по две акчета — каза той, обърна се и понечи да си отиде…
— Хей, старче — извика Джафер подире му, — как да те представя, когато разкажа на Хюрем хасеки за тебе?
Мъжът се обърна яростно и с огромния си пестник сграбчи Джафер за яката.
— В никакъв случай не си отваряй устата. Не споменавай и дума за мен нито на Александра, нито на когото и да било. Ако не ме послушаш, юнако, не в двореца, ами и на другия край на света ще те намеря, ще ти отрежа езика и ще го хвърля на песовете.
Той разтърси яката му и я пусна с едно мигновено движение, както я беше сграбчил. Бавно започна да се отдалечава.
Обаче и упоритият Джафер не се даваше лесно.
— Кой си ти, човече?
Старият великан погледна Джафер през рамо. По лицето му играеше странна усмивка. Усмивка, от която човек можеше да настръхне.
— Аз — каза — съм Азраил за онези, които причиняват или ще се опитат да причинят зло на Хюрем хасеки.
Джафер остана загледан след мъжа.
— Какво ли те чака, Сюмбюл ага — измърмори си тихо той. — Скоро Азраил ще ти се изпречи на пътя.
XXX
На следващата сутрин Хюрем трябваше да се яви пред Хафса султан. Щом чу, че момичето ще идва, валиде султан започна специални приготовления. Поиска от прислужниците да ѝ облекат най-тежките и скъпи дрехи. На главата си сложи огромна шапка, украсена с перли. Най-накрая се настани величествено върху разкошния диван пред прозореца. А две момичета, едното бяло, а другото чернокожо, приседнаха в полите ѝ. Така декорът беше завършен.
Всъщност възрастната жена не бе спала добре през нощта. Мислите ѝ бяха объркани.
В деня, когато Гюлбахар бе изпратена на заточение, подир вечерния езан, тя беше отишла в покоите на майката на внука си, където цареше мрак. Натъжи я тишината на стаите, които до сутринта бяха изпълнени с чуруликането на Мустафа. Обстановката бе непокътната, но всъщност стените, пердетата и диваните бяха изгубили душата си. За известно време постоя сама в мрака. Тя се натъжи. Сега, когато от виковете и топуркането на нейния Мустафа, които внасяха радостна суматоха в харема, не остана и следа, самотата беше се пропила навсякъде. Само за няколко часа Гюлбахар вече бе забравена. В харема сега тя беше само повод за клюки. Нямаше да минат и няколко дни и щеше да излезе друга тема, за която да сплетничат момичетата. И Гюлбахар, и Мустафа щяха да бъдат забравени, сякаш никога не бяха живели тук. Сякаш тя не беше отмятала ей това перде, не се бе излягала на този диван, а Мустафа сякаш не беше счупил онзи прозорец и рамката му. Възрастната жена потръпна. Колко бързо забравяха хората.
Хафса султан се сепна от тази мисъл. В съзнанието си тя се питаше дали не е сгрешила.
— Глупости, не е така — промърмори си.
Вътре беше толкова тихо, че шепотът ѝ отекна като вик между стените, които все още носеха миризмата на Гюлбахар хасеки.
Нямаше вина за това, че синът ѝ охладня към Гюлбахар. Никога не бе правила опит да отдалечава Сюлейман от черкезката красавица.
— Ами Александра? — каза си този път и се ядоса.
Така и не успя да свикне да нарича това момиче Хюрем. Запомни я като Александра, междувременно тя стана Руслана. Но рускинята вече беше Хюрем на Сюлейман. И тя, както всички, трябваше да свикне с това име.
Наистина не бе тръгнала нарочно да разделя сина си от Гюлбахар, но пък и тя беше онази, която превъзнасяше Хюрем пред него. Както и тази, която възхваляваше магията на гласа на момичето, за да чуе султанът песните му. Тя бе открила пътя пред Хюрем.
— Откъде можех да зная, че Сюлейман ще се влюби с такава страст в момичето!