Хюрем. Московската наложница

Султан Сюлейман влетя като вихър в покоите на Гюлбахар, развял полите на кафтана си. Жената очакваше той да потърси нея, ядосан от капризите на московската гяурка, и затова изтича припряно веднага щом чу въпроса му:

— Къде е господарката ви?

За миг сърцето ѝ едва не се пръсна от вълнение. Явно мъжът ѝ бе решил да я навести лично, вместо да я кани при себе си. Нека московската измамница се пукнеше от завист!

Ала този път се случваше нещо странно. Наоколо настъпи ужасна паника. В първия момент не разбра защо се разбягаха помощничките ѝ. Та падишахът не идваше за първи път в покоите на Гюлбахар хасеки. Какво изплаши момичетата дотолкова, че да побягнат, блъскайки се в нея? Тя се отправи с бързи стъпки натам, откъдето долитаха гласовете.

— Веднага ми кажете къде е господарката ви? — изрева тъкмо тогава Сюлейман. — Страхува ли се да се изправи пред нас? Срамува ли се от наглостта си?

Ужас! Това беше първата дума, която премина през главата на Гюлбахар! Ужас! Бащата на сина ѝ не идваше при нея, преливащ от любов, а от гняв.

Отвори вратата и пристъпи в просторната гостна, където вилнееше падишахът. Последните няколко прислужници мигом се възползваха от тази възможност и потърсиха спасение, побягвайки навън. Гюлбахар за първи път го виждаше толкова бесен. Не носеше тюрбан. В гнева си бе разрошил косите си. На лицето му конвулсивно потрепваше мускулче. Тъй като вдишваше и издишаше през носа си, мустаците му ритмично се надигаха над устата. Кръстосал ръце зад гърба си, той сновеше из гостната и крещеше неистово. Дори не забеляза, че Гюлбахар се появи на вратата.

— Кажете на майката на нашия принц незабавно да се яви пред нас!

Нямаше връщане назад. Ревността ѝ бе довела нещата до необратим край. Сигурно това беше желанието на съдбата. Окуражи се и реши, че или любовта ѝ ще потуши гневната буря, или ураганният вятър ще я завлече към пропаст.

Но нямаше да позволи да я тъпчат повече. При никакви обстоятелства. Каквото ще да ѝ струва. Тя е майката на принц Мустафа. Майка на бъдещия падишах!

— Господарят настоява да види майката на нашия принц — изрече тя, опитвайки се да придаде спокоен израз на лицето си.

Щом чу гласа на жената, Сюлейман яростно се извърна към нея. Очите му пламтяха свирепо. В този момент Гюлбахар разбра, че беше изгубила.

Олюля се, когато гневният глас на Сюлейман я удари като топовен изстрел.

— Откога майката на нашия принц не се грижи за сина си, а обикаля сред наложниците и пребива едно безпомощно момиче пред очите на всички?

Гюлбахар прецени, че е по-добре да замълчи. Нека Сюлейман първо излее, каквото е насъбрал.

— Това ли ти е възпитанието, жено? Така ли спазваш приличие?

Падишахът дишаше тежко през носа си. Когато дъхът му я удари в лицето, Гюлбахар усети, че и той е нажежен от пламтящия гняв на султана.