Хюрем. Московската наложница

— Щом толкова се зарадва, да ти кажа и още нещо. Хюрем ханъм вече е единствената любимка на владетеля ни. Той много я цени. От устата му не се чува друго освен нейното име.

Старият великан изведнъж се свлече на земята. Отпусна глава между огромните си ръце и заплака, хълцайки. Това сълзи на радост ли бяха или на тъга? Джафер беше сигурен, че са от радост. Не можеше да се оплаква девойка, която е станала любимка на султана.

И той се наведе към стареца.

— А ще обясниш ли на мен, на Джафер — попита той, — кой си, какъв си? И като ме гледаш, че съм се свил, не си мисли, че съм се изплашил. Ще изтръгна сърцето на всеки, който понечи да навреди на моята господарка. Ти откъде я познаваш? Да не би да си ѝ близък или роднина? Но лицето ти не прилича на лице на руснак, стари храбрецо.

Възрастният великан изтри с опакото на огромната си ръка сълзите, които се стичаха по страните и брадата му, заснежена от бели косми. Дълго гледа Джафер в очите. Изправи се внезапно, както се беше свлякъл.

— Върши си работата, синко. Добре да се грижиш за господарката си. Пази я. Александра…

— Хюрем, старче, Хюрем. Това е заповед на падишаха.

— Добре, добре, пази Хюрем ханъм. Изтръгни сърцето на всеки, когото смяташ за неин враг. — Старецът за момент си пое дъх. — Чернокож си, но мисля, че си добро дете.

— Аз не съм дете. Тъкмо си говорехме така добре, да не се обиждаме сега.

Старецът се подсмихна. Не че беше взел насериозно заплахата на момчето, обаче все пак отстъпи.

— Не ме слушай какво говоря. Разбира се, че не си дете. Ако си дете, ще ти поверя ли Александ… Ох, Хюрем ханъм?

— Поверяваш ли ми я?

— Разбира се. Трябва да я пазиш, черно момче.

— Ти или не чуваш, или не ме слушаш. Нали ти казах. Тя вече е хасеки… Има цял куп войници, които пазят Хюрем хасеки.

— Войниците пазят човек по заповед… А ти, юнако — от сърце. Погледнах в тези твои гарвановочерни очи — те се озаряват, щом споменеш Хюрем. Ти обичаш господарката си, нали?

Лицето на Джафер се засмя.

— Как да не я обичам — прошепна той. — Тя е единствената в целия харем, която ме има за човек. Говори си с мен и ми споделя мъките си. Тя е много искрена. Да ти кажа, ако и да съм черен като въглен, сме като брат и сестра.

Думата „мъки“ изведнъж накара погледа на стария великан да се свъси.

— Какво каза, юнако, мъки ли? Твоята господарка неприятности ли си има?

— Чакай малко, не се пали веднага, старче. Такава е думата. Нима може една хасеки да има мъки? Но в първите дни, когато дойде в харема, много болка понесе. Много…

Джафер не довърши думите си. Старецът настоя:

— Я разкажи! Много какво?

— Много я биха…

Сърцето на Джафер подскочи от гласа, който изрева.

— Млъкниииии! Чуй се какво говориш. Бой ли?

Този страховит глас от стария мъж ли беше излязъл? От очите на великана бълваха пламъци.

— Бой ли? Александра са я били в двореца на османския род?

— Ами да — измърмори момчето. — И то с пръчка. В продължение на дни. Обаче моята господарка не гъкна. Не сведе глава.