Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Обърна се и продължи играта си. Беше си спомнил и стихчетата, които си припяваха, докато играеха с Нъйама, смеейки се весело: „Вдясно стъпи, вляво стъпи, само не и върху сянката си, да не изгориш и да заплачеш ти“. Нъйама все побеждаваше в тази игра, защото по някое време Джафер правеше грешна крачка и настъпваше сянката си. Много му харесваше как момичето скача и танцува весело около него с думите:
— Изгоря, изгоря, ето, настъпи си сянката!
Продължи по стръмнината, завиваща наляво с лек наклон. Джафер забеляза, че старият великан все още е подир него. Сигурно и той отиваше на чаршията.
Не след дълго обаче момчето се усъмни. Бавно погледна зад себе си през рамо. Мъжът отново беше по петите му.
Усъмни се, че го следи, но тази мисъл го разсмя. Защо да го следи един възрастен мъж? Джафер изведнъж настръхна. Дали не беше крадец, злодей или нещо подобно? Притеснено бръкна в джоба си и провери дали кесията, която му бе дала Хюрем, си е на мястото. Увери се, че е там, успокои се, но не извади ръката си. Ако мъжът имаше лоши намерения, движението на Джафер можеше да го изплаши. Можеше да помисли, че момчето има нож в пояса си.
Забърза към откритото място отпред. И старецът се забърза. Вече нямаше съмнение — мъжът го следеше. Изведнъж Джафер се обърна надясно, свърна в една улица и веднага съжали за това, защото наоколо нямаше никакви хора. Но вече беше твърде късно. Ако се върнеше назад, със сигурност щеше да се срещне лице в лице с мъжа. Започна да подтичва, сви към друга улица и се спотаи в ъгъла на една къща, опрял гръб до стената.
Заслуша се в кънтящите стъпки, които все повече наближаваха, но внезапно звуците секнаха.
— Какво стана? — измърмори си Джафер. — Този мъж да не литна?
Долепи гръб плътно към стената, затаи дъх и зачака.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. От другата страна на стената плътен глас му прошепна:
— Не се страхувай…
— От добрите ли си, или от лошите?
— Казах ти да не се страхуваш.
Мощният глас на стария мъж можеше да изплаши всекиго. Въпреки това Джафер не мръдна.
— Защо ме следиш? Ако си крадец, знай, че нямам пари, но имам огромен нож. Не рискувай.
От другия ъгъл на къщата се протегна ръка.
— Виж — каза гласът. — Нищо не държа. Няма да ти навредя. Не ти искам нито парите, нито живота.
За миг Джафер погледна към тази огромна като лапа ръка.
— Щом е така, какво те мъчи, старче? Какво искаш от мен? — попита той.
— Да поговорим.
— Да поговорим ли?
— Да, само да поговорим. Имам един въпрос, на който можеш да ми отговориш.
Огромната мъжка ръка все още стоеше протегната. Джафер се поуспокои, но все пак остана нащрек.
— Питай тогава.
— Няма ли да поприказваме очи в очи? Хайде да сложим край на тази криеница!
Без да чака отговор, старецът изскочи пред него. И Джафер беше едър, но до този мъж изглеждаше като дете. Никога в живота си не бе виждал толкова широки рамене.
— От двореца ли си?
Чернокожото момче поклати отрицателно глава.
— Не лъжи. Видях те, че излезе през портата на двореца. Оттам още те следвам.
— И какво от това? — заяде се Джафер. — Тази порта е отворена за всички. В двореца влиза и излиза кой ли не.
По лицето на възрастния великан премина едва доловима усмивка.
— Освен — каза той, гледайки момчето в очите — ако не е черно момче, лишено от способността да има потомство. Кажи сега, от харема ли си?
Този път Джафер кимна утвърдително.
— Познаваш ли всички момичета в харема?
— Да кажем, че ги познавам. И какво от това?
— Ще те попитам за някого. Обаче ако и този път ме излъжеш…
Джафер така и не разбра как със светкавично движение старецът извади кривата си кама от пояса и я опря в гърлото на момчето.
— …аз няма нищо да кажа, но не мога да възпра тази кама. Щом усети лъжа — удръж я, ако можеш. На секундата прерязва гърлото. Такава си е.
Изведнъж студена пот обля тялото на Джафер, очите му се ококориха от ужас. Беше ясно, че мъжът не се шегува. Докато се опитваше да отдалечи ножа от себе си, побутвайки внимателно с показалец острия край на камата, опряна в гърлото му, Джафер с усилие прошепна: