Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Султан Сюлейман се отърси от връхлетелите го мисли. Гюлбахар забеляза, че пламъкът в очите на мъжа започва да утихва. В душата ѝ се пробуди надежда. Дали пък любовта ѝ нямаше да победи? Щяха ли да се прегърнат? Щяха ли да се пробудят заедно от кошмара?
Падишахът отново кръстоса ръце зад гърба си и тръгна към прозореца. Загледа се в морето през натежалите от сняг клони към хълмовете от другата страна на Босфора, където бялата снежна пелена се срещаше със зеленината на природата, и обяви решението си, без да се обръща.
— Взех окончателно решение. Майката на престолонаследника още утре ще замине за Саруханския санджак. Ще вземе със себе си и малкия принц и в Маниса ще се занимава с образованието и възпитанието му, така че той да ни бъде достоен син. Нямам какво повече да кажа.
Обърна се и без да поглежда към Гюлбахар, която се олюля, чувайки за заточението си, излезе с решителни крачки и сключени зад гърба ръце.
На следния ден принц Мустафа и майка му се качиха в каретите и потеглиха към далечната земя. Гюлбахар лекуваше наранената си душа с обещанието, че един ден отново ще се върне тук като майка на падишаха, но замина, без да хвърли поглед назад.
— Няма да се моля повече за теб, Сюлейман — закани се тя. — Който си ляга със скорпиони и стоножки, да си носи последствията.
Падишахът наблюдаваше печалната сцена, докато каретите не изчезнаха от погледа му. Справедливостта беше възтържествувала и порядките бяха спазени. Щом принцовете достигнеха определена възраст, ги изпращаха на обучение извън двореца. Така постъпи и той. А и кой най-добре щеше да се грижи за принца, ако не собствената му майка? Пощади живота на Гюлбахар, но уби любовта си към нея.
Ето как сабята на справедливостта погубва чувствата. Сюлейман усети, че нещо в него се къса и го прорязва в сърцето. Знаеше и с какъв лек да наложи раната. Войната и Хюрем. И двете бяха на една ръка разстояние.
XXVIII
Хюрем много помогна раната на султан Сюлейман да заздравее бързо. Гюлбахар хасеки бе забравена седмица след заминаването ѝ от Истанбул.
След дълги дни въздържание една вечер падишахът се събра с усмихнатата си красавица, която от доста време отклоняваше поканите му. Когато Хюрем пристъпи леко през вратата, на младия мъж му се стори, че слънце озарява стаята му, където той я чакаше развълнувано и нетърпеливо. Тя не бе покрила главата си. За първи път падишахът виждаше косите на момичето така — стегнато сплетени от двете страни и усукани върху главата ѝ като червена корона. Така много ѝ отиваше, усети, че кръвта закипя във вените му.
Необяснимо защо Хюрем беше твърде тиха и неподвижна. Бе свела глава напред и не го поглеждаше. Сякаш щеше да се разплаче, ако той я докоснеше. Сюлейман не разбираше причината за тази тъга. Не трябваше ли тя да се радва, да се смее, да вдигне всички на крака с щастливия си смях, да избави падишаха от притесненията, които гнетяха душата му? Не беше ли наясно, че заради нея бе изоставил спътницата, с която прекара десет години, майката на единствения престолонаследник?
За да разведри обстановката, надявайки се Хюрем да се усмихне, падишахът веднага скочи от мястото си.
— Слава богу, че отново имаме късмета да видим красивото ви лице.
В изражението на Хюрем не настъпи никаква промяна. Напротив, тъжна мъгла покри като воал очите ѝ, на които той не можеше да се насити.
— Зная, че не ви отдадох нужната почит, Ваше Величество. Но се срамувам да кажа причината.
— Няма нужда да казваш. Аз вече зная. И нахалницата понесе наказанието за грубостта си към теб.
Хюрем за първи път вдигна глава и погледна Сюлейман в очите, после отново обърна поглед към земята.
— Но тя е майката на вашия син — прошепна.
— Ами да, наказанието ѝ беше леко само защото е майката на принц Мустафа. Иначе за такова провинение заслужава друго. Плюс това…
— Какво провинение, владетелю? — прошепна едва доловимо момичето. — Може ли да е виновна за каквото и да било жената, дала част от живота си, за да ви дари с юначен син?
Сюлейман се слиса. Вероятно грешно бе разбрал. Хюрем защитаваше Гюлбахар, която я бе набила; не, това не беше точната дума — която я бе пребила от бой.