Илиада [bg]

«Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Щом ти сега пожелаваш да легнем в любовна наслада [330] тук на високата Ида, където е всичко открито, що ли ще стане, ако някой бог вековечен случайно двама ни види заспали и каже на всички безсмъртни? Няма да смея да дойда отново в двореца ти меден, [335] щом от леглото се вдигна: това би заслужило укор. Ала щом толкова искаш и всичко това ти е драго, имаш ти спалня, която за тебе направи синът ни Хефест; във рамките той й постави врати непоклатни. Там да отидем да легнем, щом брачното ложе те тегли.» [340] Облакосборецът Зевс отговори на Хера богиня: «Херо, недей се страхува! Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен над нас ще разстеля умело, тъй че не би ни съзряло през него и яркото слънце, острият лъч на което прониква навред, за да гледа.» [345] Каза Кронид и обгърна с ръцете си свойта съпруга, а от земята под тях избуяха цветя разцъфтели: лотоси росни, шафран и зюмбюли със снежни цветчета, гъсти и меки, които ги вдигнаха в миг над земята. Там те лежаха, покрити със дивнозлатистия облак;176 [350] светла росица на капчици ситни ръмеше от него. Зевс гръмовержец тъй спеше спокойно на стръмния Гаргар, свойта съпруга прегърнал, обхванат от сън и блаженство. Сладкият Сън се отправи тогава към стана ахейски, радостна вест да обади на бог Посейдон земетръсец. [355] Близо до него застана и думи крилати изрече: «Бог Посейдоне, свободно помагай сега на ахейци! Дай им ти слава, макар и за малко, че Зевс си почива, тъй като аз го обвих със съня непробуден и ласкав. Хера го хитро предума да легнат в любовна наслада.» [360] Тъй каза и се понесе към други прочути народи, бог Посейдона подтикнал да брани усърдно данайци. Тутакси богът притича сред първите, гръмко извика: «Пак ли, аргийци, сега ще отстъпим победа на Хектор, нашия стан да превземе и да се покрие със слава? [365] Сам той разказва това и се хвали, че още остава гневен Ахил богоравен при нашите кораби гладки. Повече няма от него да имаме никаква нужда, щом като ние самите задружно се браним във боя. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа: [370] щитове нека си метнем — най-хубави, най-обемисти в стана, а своите глави да покрием със шлемове светли, копия здрави, най-дълги в ръцете си нека да грабнем! Тъй да нападнем: аз сам ще ви водя във боя и смятам, Хектор не ще ни дочака, макар и премного да иска. [375] Който е храбър във битка, но щит притежава по-малък, нека на слаб го даде, а самият с голям да се тули.» Тъй рече. Те го изслушаха, бяха със него съгласни. Лично царете, макар и ранени, строиха войските — вожд Диомед, Одисей и могъщият цар Агамемнон: [380] всички обхождаха, караха да си разменят доспехи — крепкият взимаше крепки, на слабия даваше слаби. Щом си телата покриха аргийци със мед заблестяла, тръгнаха в боя, начело със бог Посейдон земетръсец, който в ръката си твърда държеше меч остър и страшен, [385] с мълния сходен; не смееше никой до меча да иде в боя печален: дори храбреците възпираше ужас. Светлият Хектор отсреща строяваше също троянци. Палнаха най-безпощаден пожар на войната тогава бог Посейдон тъмнокъдрав и светлият Хектор Приамов: бранеше Хектор троянци, а богът всесилен — аргийци. [390] Диво ревеше морето край кораби и край палатки. Двете враждебни войски се нападаха с викове гръмки. Нито тъй шумно вълната се удря в скалистата суша, щом я подгони в морето свирепият северен вятър; [395] нито е толкова мощен шумът от пожара стихиен в дебри планински, когато лесът със пращане изгаря; нито тъй бясно фучи посред дъбове висококоси вихърът, който най-страшно бучи, щом със вой завилнее, както ехтежът гръмлив от троянци и сбрани ахейци, викот нечуван надали, един срещу друг връхлетели. [400] Копие пръв шлемовеецът Хектор запрати в Аякса, който бе тръгнал направо към него. Улучи го Хектор точно където кръстосват се двата му ремъка; свързва щита единият, другият — меча му сребърногвозден. [405] Те му спасиха красивото тяло. Разсърди се Хектор, тъй като острото копие метна напразно с десница. Той се отдръпна сред своите другари, смъртта да избегне. Него, отстъпващ, удари великият син Теламонов с камък от тези, които подпори за кораби бяха [410] и се търкаляха често в нозете на влезлите в боя. Вдигнал един, като пумпал го хвърли с въртеж да се носи, Хектора блъсна в гърдите, над щита, до шията близо. Както дъб рухва, съборен из корен от удар на Зевса,