Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Кой си ти? — настоях аз.
— Някой, който е чакал дълги векове някой като теб. Най-накрая нещата започнаха да се случват.
— Какви неща?
— Ще видиш. Имам голяма вяра в теб.
— Тогава ти си луд — казах му аз равно. — Не знам как да използвам тази сила, която имам, а Мира ще ме убие всеки момент.
— Искрено се надявам, че няма. Колкото до другото, силата отива там, където иска. В момента, в който я предадох в ръцете на хората, загубих контрол.
— Но Мира…
— Да, за в момента ще трябва да се справиш с твоя съперник. Ще говорим отново, когато това стане.
— Нали това ти казвам! Не знам как… — никога не довърших изречението. Имаше излив на топлина и порив на вятъра и навсякъде около мен се надигна ужасяваща, древна сила, която тътнеше в земята и изпрати потоци, които запращяха по цялото ми тяло. След това отново бях в килията, примигвайки на приглушената светлина, като не бях сигурна какво се беше случило.
Томас беше се отдръпнал и усещанията, които беше предизвикал, спряха дъха ми и изтриха всички въпроси от главата ми. Той ме придърпа по-близо до гърдите си и аз въздъхнах, когато той се плъзна в мен. Неговата, влажна от потта, коса ме обгърна и неговите зъби се забиха във врата ми. Напрегнах се от ухапването и чух доволното ръмжене на Томас, когато моите вътрешни мускули се стегнаха около него. Дълги ръце обхванаха хълбоците ми, навлизайки в мен толкова дълбоко, колкото беше възможно. Той освободи гърлото ми, без да се нахрани, като прокара език по раната; след това бедрата му започнаха да се движат по-бързо, по лицето му се изписа нужда и аз изгубих способността си да мисля за много дълго време. Той свърши вътре в мен по страхотен начин, който ме изгори подобно на ледени ухапвания до самия ми център. То погълна студа, изгори и последните следи от него и ме изпълни с гореща отмала, която се разпростря по цялото ми тяло. Сега удоволствието ми бе преодоляно, но беше по-дълбоко, по-постоянно и сладко. Чувствах се така, сякаш съм без кости, с Томас, отпуснат върху мен.
След един дълъг момент, Томас се дръпна, за да погледне в притворените ми очи. Той търсеше моето изражение, но каквото и да търсеше, явно не го намери. Той ме целуна и аз се извих от чувствената топлина на неговата уста, чувствайки се някак си ограбена, когато той прекъсна контакта прекалено скоро.
— Съжалявам — каза той, а палецът му галеше долната му устна. Проследих с пръст една от прекрасните му тъмни вежди.
— Какво не е наред?
Той пое лицето ми в ръцете си и нежно ме целуна по челото.
— Всичко е наред, Каси. Всичко ще бъде наред.
— Какво ще? — Моята приятна възбуденост бързо отшумя.
Томас се поколеба, след което въздъхна.
— Все още усещам проклятието около теб, подобно на облак. — Челюстта му се стегна. — Изглежда, че Мирча не иска да премахне своето заклинание.
Поклатих глава.
— Има усложнения с това заклинание. Мирча също не може да го премахне. — Знаех, че има и такава вероятност, но беше доста разочароващо.
Томас започна да казва нещо друго, но вратата внезапно се отвори и вътре влезе Франсоаз, с ръце на кръста, изглеждайки нетърпелива. Тя хвърли един вързоп с дрехи към мен.
— Време е! Предполагаше се, че трябва да е ритуал, а не маратон! Скочих на крака, треперейки на въздуха, който беше леден спрямо горещата ми кожа.
— Какво?
— Добре, хайде! Обличай се! Кралят иска аудиенция, а той не обича да чака. Ако го вбесим, никой от нас няма да се измъкне оттук.
— Франсоаз?
Имах много лошо усещане за това. Акцентът изведнъж беше изчезнал и изражението върху лицето й вече не ми напомняше на обичайната нервност на френското момиче.
Тя се усмихна мръсно.
— Франсоаз не е вкъщи сега. Да й предам ли някакво съобщение?
Преди да успея да измисля някакъв отговор на това, тя изгримасничи и сграбчи стената, пръстите й се извиха и побеляха, сякаш се опитваше да прокопае камъка.
— По дяволите! Не сега, момиче! Искаш ли да останеш тук завинаги?
Томас местеше погледа си между нас двете, но единственото, което можах да направя, беше да поклатя глава. Нямах никаква представа какво не беше наред с нея.
— Хм, Франсоаз — казах аз най-накрая, когато тя започна да вибрира, сякаш пръстът й беше заседнал в цепнатината. — Има ли нещо, което… да можем да направим за теб?
Тя внезапно спря, неподвижна, и се втренчи в мен, като нетърпение се изписа върху лицето й.