Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Иля Николаевич пак се втренчи в бюрото.
— Или друга история — всмуквайки дълбоко от вече навярно сто и първата си цигара, продължи Вячеслав. — Контрабанда в една от недалечните чужди страни. Антикварни предмети. Превозвали стоката по вода, като в екшъните. Превозвачът сякаш във водата потънал. Буквално. Удавил се. Странно за инспектор от риболовния надзор, нали?
— Брат ми ли? — само с устни попита Иля Николаевич. — Защо… — почти беззвучно продължи той — защо… вие… не сте го арестували?
— Защото е като плъх! Нали знаете какво прави тая гад? Трябва да знаете. Безмилостно си изтръгва опашката. На съвестта му тежат не по-малко от десет трупа. Касиерката в пункта за обмяна на валута в казиното — млада самотна майка с тригодишно дете. Не са пожалили и нея. Убили са представителя на банката, като са оставили сираче петгодишното му дете. Пак те са убили наш другар, единствения син на прекрасна жена, който въобще не успя и да се ожени. А се готвеше. Вече беше подал заявление и имаше определен час. Посредникът, който караше в Москва „китайски белтък“, взриви вагона. Загина самият той и уби още двама души. Вашият брат е страшен човек. Отдавна е свързан с наркобизнеса. И жена му също. — Грязнов искаше да спомене и Тамара, но някак интуитивно се сдържа. — Те са като плъхове. Но така и не мога да разбера вие кой сте — глупав заек или хитра маймуна.
Странно, но Иля Николаевич не подскочи, не започна да крещи гневни оправдания. Той се навеждаше все по-ниско към бюрото, сякаш всяка дума на Грязнов го забождаше като с гвоздей към полираната повърхност.
— Аз не знаех нищо — сякаш на себе си, а не на Грязнов каза той тихо.
— Нищо не сте знаели… — пак повтори след него Грязнов, като поклащаше глава. — Добре, може би познавате този човек?
Грязнов подаде на Висницки две снимки. На една от тях висок светлокос мъж настаняваше снаха му, Нина Вахтанговна, в кола. На другата пак той отваряше пред Нино вратата на някакво заведение, май ресторант. Иля Николаевич погледна снимките и изведнъж се вцепени.
Струваше му се, че изобщо не помни мъжа, заснет на онази страшна видеокасета заедно с неговата Надежда. Имаше минути, когато той, обзет от все същия странен мазохизъм, искаше да извърти наново касетата и пак да види и жена си, и оня мъж. Но лентата беше изгорена още в първите дни на потрес и отвращение. Иля дори често сънуваше някакъв сън, в който се мяркаха тези безсрамни кадри. Лицето на мъжа в тези сънища беше винаги размито, неразпознаваемо. Но щом видя снимките, Иля Николаевич мигновено го позна, сякаш никога не го беше забравял. Позна го! Сигурен беше! Това беше той.
— Кой е той? — попита Висницки.
— Този човек е заподозрян в убийството на нашия колега и представителя на банката. Това е личният телохранител на вашата снаха Нина Вахтанговна. Не се разделя с него вече три години. А вие, оказва се, и него не познавате…
Иля Николаевич започна мълчаливо да се свлича от стола.
— Ей, ей, без спектакли, моля — подвикна му Грязнов.
Но като му се усмихваше с невиждащи очи, Висницки се свлече на пода.
Грязнов се прибра вкъщи в отвратително настроение. По-зле нямаше накъде. Той веднага си наля половин чаша водка и я изпи на един дъх като вода. И не усети нищо, сякаш наистина беше вода. Дори помириса бутилката. На водка миришеше. Извади цигара, но веднага я захвърли. От миризмата на тютюна вече му се повдигаше. Колко изпуши за денонощието, през което не се беше прибирал вкъщи? Две, три кутии? Не ги беше броил. Но от никотина го боляха гърдите и сърцето му гръмко тупаше. Трябваше да хапне нещо. Да си стопли борш, да изпържи картофки. Обаче само от мисълта за храната пак му се догади.
Телефонът продължително иззвъня като при междуградски разговор. Това сигурно беше Турецки. Но на Слава не му се говореше. Не искаше никого да вижда и никого да чува. „Ех, да не бях началник на МУР, как щях да се забия сега в някой бардак!“ — помисли Слава, докато слушаше звънящия телефон. Най-после вдигна слушалката.
— Славка, къде се губиш? — чу се оживеният глас на Турецки. — Разбрах, че може да ви поздравя. Браво! Току-що се обадих в службата, мислех, че си още там. Погорелов ми докладва за задържането.