Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
В един момент мракът се раздигна, указвайки настъпването на утринта. Това нямаше значение за Лийт. Малко след това той едва не падна в Алениус, в димящото сребро от сива пяна, което се стрелваше край него от дясно наляво — от изток на запад, припомни си той, представяйки си картата. Тунел от течен метал, изливащ се в ковачницата на някакъв гигант. От изток на запад. Той бе вървял по течението. Това ли беше правилният път? Дали армията му бе продължила срещу течението към снежни гробове?
По-късно сутринта, след като си проправи път сред замръзнала пряспа, Лийт се натъкна на първия оцелял — инструърски войник, посивял от студ. Ратникът беше пъхнал ръката си под мишницата на труп, опитвайки се да го извлече на безопасно място. Носителят на Джугом Арк се опита да го убеди да остави тялото, но не успя. В крайна сметка младежът взе другата ръка на мъртвеца и тримата поеха на запад.
След като се измъчиха с една стръмнина, явно прекрачиха някаква невидима граница, очертана от зъл климатичен бог, защото снегът спря. Пред тях лежеше сивотата на крайречна равнина. Постепенно Лийт можа да различи движение сред сивото. Впоследствие движението се превърна в огромна сбирщина люде. Неговата армия. Или поне оставащото от нея.
Глави се обърнаха към тях. Викове съпроводиха съзирането на Стрелата. Лийт се отпусна на колене, насълзен. Силни ръце го подхванаха и издигнаха като трофей, за да го отнесат към палатките и огньовете, но допирът им остана почти неосъзнат. Загрижените лица около проснатото му тяло не съществуваха: майка му и баща му, приятелите му от селото, от Компанията, брат му.
Бе оповестено, че Стрелоносителят е здрав. Остатъците от могъщата фалтанска армия приветстваха тези новини с ликуване. Може би се намираха и такива, които проклинаха името му, но във всеки случай никой от тях не изрази мислите си гласно — кой сред тях би могъл да оцелее сред подобна буря? Някои твърдяха, че оцеляването му било потвърждение за все още неоттеглената подкрепа на Бога и че младежът оставал негова Десница. Мнозина ратници говореха как видели светлината сред бурята да сияе като маяк, насочваща ги на запад, далеч от челюстите на бурята. Той беше техен спасител. Той ги беше отвел на безопасно място.
Докато Лийт лежеше замаян, членовете на Компанията стоически изслушваха първоначалните изчисления за загубите. Близо десет хиляди войници липсваха. Десет хиляди! Опитните ратници казваха, че несъмнено не всички от изчезналите са мъртви и че подобни неща били неизбежни през зимните преходи. Несъмнено голяма част от смятаните за погинали всъщност щели да се отправят към Каскин или друго безопасно място. Но приключенците от Компанията се съмняваха в думите им. Бяха видели прекалено много застинали тела. Освен това бе връхлетяла и лавина — само на ярдове от спасението отгоре им се беше нахвърлила снежна стена, унищожила голяма част от фургоните и отнесла стотици хора. Сйенда беше изгубена, както и мнозина от деруйсианците, които се грижеха за колите — бялата смърт ги бе отнесла в реката.
Стратезите съветваха войниците да получат почивка. Това щеше да доведе до известно изгубено време, но подновеният проход рискуваше нови жертви, този път от изтощение. Сред ратниците несъмнено имаше и такива, които още не осъзнаваха тежкото си състояние — щяха да го разберат, когато ги връхлетеше внезапната слабост. Освен това трябваше да мислят за духа им. Поради тези причини повечето от генералите настояваха за отдих.
— Нека войниците продължат колкото се може по-скоро — каза Джетарт от Инч Чантър. — Не им давайте време да мислят за раните си, иначе не ще съумеете да се оправите с дезертиращите.
Някои от по-младите генерали го обвиниха в безчувственост, но другите разбраха идеята му. Той искаше максимален брой годни за бран войници да оцелеят. Старият герой защитаваше позицията си решително. В крайна сметка неговата логика надви.