Безбожникът [bg]

— Тараните пробиха! Защитниците се оттеглят!

— Айналис! Айналис! Айналис! — понесе се боен вик.

Александър вдигна меча си и запя древния македонски химн на войната, останалите подеха. Царят се впусна напред като елен. Теламон беше понесен от тълпата, мечът се хлъзгаше в потната му длан. Виждаше как земята се носи под него, облаци прах бодяха очите и устата му. Критски стрелец, улучен със стрела в бузата, се опита да хване крака на Александър, но беше изблъскан встрани и смазан от царската свита. Други тела лежаха сгърчени до окървавени, откъснати крайници. Стигнаха до тараните и се скриха под навесите им. Въздухът беше пропит с миризмата на горящо масло. Посрещнаха ги веселите очернени лица на войниците. Някои превързваха раните си, други правеха импровизирани мостове от греди. Александър и групата му преминаха по тях и нахлуха през пробива срещу редицата хоплити, които ги очакваха. Царят водеше атаката. Вражеската войска, смесица от наемници и граждани, не можеше да окаже голяма съпротива на жестоките и бързи македонци, които се биеха щит до щит. Ръцете с мечовете се вдигаха и падаха, сякаш жънеха жито. Македонската войска удържа позицията си. Очи яростно блясваха срещу Теламон изпод големите шлемове, мъже падаха, ударени, пронизани, отблъснати встрани. Тъй като беше на втора линия, Теламон се молеше никой да не си пробие път до него. Един успя, но веднага беше посечен. Македонската фаланга се сгъсти, придвижи се пред отломките и оформи дъга, а после клин, чийто връх беше царят. Зад тях събаряха други части от стената. Отряд войници хукна към страничната порта. Милетците я отбраняваха сред стържене на метал, бойни викове и писъци. Редицата шлемове, която Теламон беше видял, когато мина през стената, се оттегляше. Вече бяха във втората част на града. Озоваха се на пазарен площад, ограден от храмове и обществени сгради. Прозвучаха македонски тръби, знак за войската да спре и да се обедини. Теламон погледна през рамо. Вече бяха поне на десет метра зад стените, а дупката беше разширена. Македонската конница влизаше пред страничната порта, която беше превзета. Тя преминаваше с трополене по площада и препускаше по улиците, които тръгваха от него. Атаката беше заварила града неподготвен. Теламон разбираше тактиката на Александър — ако конницата се придвижеше достатъчно бързо, щяха да разбият третата отбранителна линия, да разбият портите, да нахлуят в сърцето на града и да завземат пристанището.