Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
Слънцето бързо се издигна. Въздухът кънтеше от плющенето на въжетата и зловещото свистене на смъртоносните снаряди. Писъците от града заглушиха бръмченето на стрелите и оглушителния трясък на тараните. Македонците също даваха жертви — критски стрелци, улучени от стрели и камъни, внезапно отскачаха или се олюляваха, притиснали кървящите си рани. Една странична порта се отвори и милетци се опитаха да отблъснат нападателите, но фаланга телохранители се спусна към тях и те побързаха да се оттеглят. Самият цар, въпреки предупрежденията, стоеше на предна линия. Изглежда, не забелязваше никоя друга част от бойното поле, освен мястото, където блъскаха тараните. Под шлема лицето му беше покрито с фин прах. Беше вдигнал щита и извадил меча си. До него се извисяваше силуетът на личния му телохранител Черния Клит. Едрата му фигура се подчертаваше от рошавата меча кожа върху раменете. Зад Александър другарите му Птолемей, Селевк и Аминт чакаха, нетърпеливи да последват царя си и да влязат първи в града, но почетното място беше отредено на Хефестион. Черния Клит защитаваше Александър отляво, Хефестион — отдясно. Теламон стоеше в групата зад царя.
Внезапно тараните изчезнаха в облак бял прах.
— Сега трябва да пробият! — прошепна Александър през рамо. — Ако изчисленията ми по отношение на дебелината на стените и мощта на машините са верни. Но не ми се иска — той посочи към укрепленията над облаците прах — милетците да подсилят тази част. Дано боговете ми помогнат!
Сякаш в отговор откъм бойната линия се чу гръмотевичен трясък. Нови облаци сив прах се понесоха във въздуха. Един критски стрелец хукна назад към Александър, но изстрел от прашка го улучи в главата и той падна, кашляйки кръв. Друг имаше по-голям късмет и успя да стигне до царя. Очите му възторжено сияеха върху прашното лице.
— Тараните пробиха! Защитниците се оттеглят!
— Айналис! Айналис! Айналис! — понесе се боен вик.
Александър вдигна меча си и запя древния македонски химн на войната, останалите подеха. Царят се впусна напред като елен. Теламон беше понесен от тълпата, мечът се хлъзгаше в потната му длан. Виждаше как земята се носи под него, облаци прах бодяха очите и устата му. Критски стрелец, улучен със стрела в бузата, се опита да хване крака на Александър, но беше изблъскан встрани и смазан от царската свита. Други тела лежаха сгърчени до окървавени, откъснати крайници. Стигнаха до тараните и се скриха под навесите им. Въздухът беше пропит с миризмата на горящо масло. Посрещнаха ги веселите очернени лица на войниците. Някои превързваха раните си, други правеха импровизирани мостове от греди. Александър и групата му преминаха по тях и нахлуха през пробива срещу редицата хоплити, които ги очакваха. Царят водеше атаката. Вражеската войска, смесица от наемници и граждани, не можеше да окаже голяма съпротива на жестоките и бързи македонци, които се биеха щит до щит. Ръцете с мечовете се вдигаха и падаха, сякаш жънеха жито. Македонската войска удържа позицията си. Очи яростно блясваха срещу Теламон изпод големите шлемове, мъже падаха, ударени, пронизани, отблъснати встрани. Тъй като беше на втора линия, Теламон се молеше никой да не си пробие път до него. Един успя, но веднага беше посечен. Македонската фаланга се сгъсти, придвижи се пред отломките и оформи дъга, а после клин, чийто връх беше царят. Зад тях събаряха други части от стената. Отряд войници хукна към страничната порта. Милетците я отбраняваха сред стържене на метал, бойни викове и писъци. Редицата шлемове, която Теламон беше видял, когато мина през стената, се оттегляше. Вече бяха във втората част на града. Озоваха се на пазарен площад, ограден от храмове и обществени сгради. Прозвучаха македонски тръби, знак за войската да спре и да се обедини. Теламон погледна през рамо. Вече бяха поне на десет метра зад стените, а дупката беше разширена. Македонската конница влизаше пред страничната порта, която беше превзета. Тя преминаваше с трополене по площада и препускаше по улиците, които тръгваха от него. Атаката беше заварила града неподготвен. Теламон разбираше тактиката на Александър — ако конницата се придвижеше достатъчно бързо, щяха да разбият третата отбранителна линия, да разбият портите, да нахлуят в сърцето на града и да завземат пристанището.