Сребристи сенки [bg]

Това беше доста убедителен аргумент, много повече, отколкото безопасността на останалите. Не че бях безсърдечно копеле, на което не му пукаше за тях — защото наистина ме интересуваха. Ненавиждах това, през което бяха преминали. Но моята първа и най-важна грижа винаги е била Сидни, а действително беше много по-лесно да изчезнат двама души вместо двайсет. Въпросът беше дали наличието на добре обмислен и подготвен план компенсираше по-голямата численост? Защото в момента това, което ни липсваше, беше именно план.

— И къде предлагаш да отидем? — попитах накрая.

— Не зная — призна тя. — Първо трябва да се отдалечим колкото може повече от този ад. Ще трябва да помисля къде ще е по-безопасно — в или извън Щатите. И не казвам, че няма отново да се обърнем към Маркъс за помощ. Може, би ще ни е нужна. Но ако се разделим, алхимиците ще преследват нас, а не тях.

— Ти това ли искаш? — възкликнах невярващо.

— Не, разбира се, че не. Не искам никой от тях да ни преследва. Но ако го направят, аз вярвам, че двамата с теб ще им се изплъзнем по-лесно, отколкото останалите. — Тя се намръщи замислено. — Добре, да потегляме и ми дай телефона си. — Аз и го подадох и подкарах по шосето, повече от щастлив да се махна от това място. — Къде ги отвежда Маркъс? — попита Сидни.

— На юг. Към Мексико, макар че планирахме да се срещнем на около час път от Долината на смъртта. Той не беше сигурен дали ще прекосят границата, или не, но там наблизо имало безопасно място, където да се скрият.

Тя кимна и прегледа няколко неща на телефона ми, преди да ми го върне.

— Добре, тогава ние потегляме на север. По-точно на североизток. — Не виждах очите й, защото не отделях поглед от пътя, но по гласа й се досетих, че се усмихва. — Все още ли те бива на покер?

— Защо? Да не би най-сетне да играеш с мен на стрип покер5? Досега съм те молил поне сто пъти.

— Нямаш късмет. Засега. Но ще имаме нужда от пари, а Невада е съвсем наблизо. Обзалагам се, че ще видим първото казино още щом пресечем границата на щата.

— Така е — кимнах аз. — Тази седмица вече два пъти минах покрай него. Но не разполагам с много пари за залагане, така че ако се надяваш да спечелим богатство за една нощ, ще трябва да те разочаровам.

— Ще се задоволя със стая в хотел, вечеря и нови дрехи.

— Това мога да го уредя. Макар че… — Стрелнах я косо с поглед. — Мислех, че не одобряваш използването на магията на духа в игра на карти? — Разбира се, не можех да чета мислите на хората, но виждах аурите им, което беше не по-малко полезно. Винаги разбирах кой блъфира и кой казва истината.

Сидни въздъхна и се облегна назад.

— Не го одобрявам. Както и изобщо използването на духа. Но сега сме изправени пред необичайни обстоятелства. Може би, след като всичко това свърши и ние се устроим някъде, ти отново ще започнеш да вземаш лекарствата си.