Сребристи сенки [bg]

— Приус — уточни Ейдриън унило.

Мислено ги преброих, проверявайки дали ще се поберат там, а сетне надянах най-влюбената си усмивка, или поне се надявах да е такава.

— Нали нямате нищо против, ако двамата с Ейдриън пътуваме отделно и се срещнем направо на уреченото място? Аз… аз бих искала да останем малко насаме.

— Ама в онова нещо няма да се поберем! — възкликна Трей. Но после ме погледна и изражението му омекна. — Обаче аз съм последният, който ще застане на пътя на истинската любов. Ще се жертвам и ще страдам заради щастието ти, Мелбърн. Както винаги.

Ейдриън извади една чанта от приуса и подаде ключовете на Маркъс. На свой ред Маркъс ми подари нещо неочаквано.

— Направих тези за теб преди време — обясни той. — Вземи ги сега, за всеки случай. Ще поръчам такива и за другите затворници.

Подаде ми две шофьорски книжки. Едната беше дубликат на оригиналната ми книжка от Юта, която на практика не бях използвала в Палм Спрингс, където се подвизавах като Сидни Мелроуз. Бях удивена, че е успял да направи копие от Пътната служба на щата. Но това, което наистина ме сащиса, беше втората шофьорска книжка — фалшификат от Мериленд с най-неочакваното име.

— Истина ли е това? — попитах. — Мисти Стийл?

Маркъс сви рамене.

— Ейдриън го предложи.

— Много е яко — настоя Ейдриън.

Прегърнах набързо Маркъс в знак на благодарност. Едно важно нещо съм научила от алхимиците — когато се опитваме да се впишем в съвременния свят, удостоверенията за самоличност са много важни. Трудно е да се сдобиеш с качествени фалшиви документи, но шофьорската книжка на Мисти Стийл беше безупречно изработена. Маркъс и останалите се качиха в колата, а Еди ми хвърли последна прощална усмивка, която едва не ме разплака отново.

— Никога не съм мислил, че ще видя Кастъл просълзен — подхвърли Ейдриън, докато завърташе стартера на мустанга. — Това наистина беше много тежък удар за него. По дяволите, беше много тежък удар за всички нас, но той го преживя наистина много мъчително. Така и не можа да си прости, че те е оставил да му се изплъзнеш.

— Да се надяваме, че сега ще може — промърморих, докато закопчавах колана си. — Защото отново ще се случи. Няма да се срещнем с останалите в безопасната къща.