И се възправи сянка [bg]

Автор: Бьюкенен Кол
Серия: Сърцето на света #2
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Прозорец
ISBN: 978-954-733-802-9
Переводчик: Ангел Ангелов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:

Светият матриарх оплаква загубата на сина си и подготвя военна кампания срещу Свободните пристанища. Лично тя застава начело на манианската армия, която се отправя на завоевателен поход към Бар-Кхос, обсаден вече десет дълги години. Рьошунът Аш обаче има други планове за Сашийн. Воинът е твърдо решен да й отмъсти за престъпленията, които е извършила. Това обаче е в разрез с кодекса на рьошуните, които нямат право да извършват лично отмъщение. Докато Аш се бори със съвестта си, младият имперски дипломат Че е разкъсван от колебания за своя път. Той придружава войските на Свещената империя на Ман и става свидетел на тяхната безкомпромисност. Тя поставя под въпрос доктрината, която е учен да следва. Водят се ожесточени битки, които променят съдбата на много хора. Сред тях са Бан от Бар-Кхос, който оставя зад гърба си любимите си хора, за да се включи в отпора на силите на нашественика, затворникът Бул, който търси изкупление, като се присъединява към каузата на защитниците, младата проститутка Кърл, която вижда шанс за възмездие на бойното поле. Двете армии се сблъскват и всичко се променя.

Перейти на страницу:

Докато се опитваше да върви напред, Че беше блъснат в гръб от тази внезапна вълна от хора.

Той падна, претърколи се в кишата, стиснал здраво меча си. Когато се изправи отново на крака, видя, че хората прииждат покрай позицията на Сашийн. Нейните жреци воини и телохранители върху зелове се мъчеха да ги избутат встрани или обратно към мястото на битката. Размахваха мечове, понякога сечаха с тях — мъртъвците бяха за предпочитане пред уплашената тълпа.

Че погледна назад. Сред навалицата от тела вече не виждаше лъжливия жрец воин.

Какво правя? — запита се той.

Имаше по-неотложни проблеми за решаване. Кхосианците бързо приближаваха към матриарха, която седеше шокирана върху неспокойния си бял зел с красиво боядисана в черно опашка.

Че блъсна встрани от пътя си един бягащ войник. Извади пистолета и го зареди с отровен куршум.

Зачака да види какво ще предприеме Сашийн.

Бан се съвзе, като дишаше тежко, и установи, че някакъв брадат войник го влачи по земята.

Една жена се суетеше над него.

— Марлий? — дрезгаво я повика той.

Това обаче не беше неговата съпруга, а Кърл, която се бе надвесила над него с шишенце с ароматни соли. Изглеждаше изненадана, че е дошъл на себе си — дори устните й нервно потрепнаха.

— Не мърдай — предупреди го тя. — Може би имаш сътресение.

Той вдигна поглед към насиненото и окървавено лице на войника. Мъжът му кимна и продължи да го влачи.

Нямаше спомен как се е озовал тук. Само преди малко Кърл превързваше ранената му ръка… после мракът го беше погълнал.

— Какво се случи? — рязко попита той.

— Добре си — увери го тя. — Всичко ще бъде наред.

— Уцелиха ли ме?

— Наблизо имаше взрив. Късметлия си, че си още цял.

Той погледна тялото си и видя, че всичко си е на мястото.

Около тях битката беше в разгара си. Целият строй продължаваше да настъпва напред.

— Помогни ми да се изправя — каза той и немощно протегна ръка.

Кърл се намръщи, но хвана ръката му и двамата с войника го задърпаха, докато не се изправи на крака. Чувстваше се слаб, гадеше му се.

— Значи сме още тук — заключи той.

— Аха — отвърна войникът с дрезгав глас. — Опасявам се, че е така.

Контакт

По време на акция за Аш бе характерно мислите му да текат гладко, но тук, на това ледено поле, той не успяваше да намери спокойствие.

Жрецът воин, който се готвеше да го предизвика, беше изчезнал в хаоса на отстъплението. Когато Аш приближи позицията на Сашийн, той изпитваше само студен гняв.

В съзнанието му спомените изплуваха на повърхността като ужасяващи подути тела на удавници.

Спомни си Нико, който стоеше зад решетките на затвора в Бар-Кхос, когато се срещнаха за пръв път. Момчето беше уплашено и със зачервени очи, след като бе плакало с майка си Рийс — жена, която беше твърдо решена да спаси сина си в онзи ден. Аш й беше обещал да пази момчето, дори с цената на собствения си живот.

Той видя отново Нико, този път върху горящата клада на арената на Ку’ос. Неговият ученик за последен път си пое дъх и главата му се отпусна, докато огнените пипала на пламъците обвиваха тялото му.

Гневът изпълни Аш. Започна да си пробива път през безредно отстъпващите войници, разблъсквайки ги встрани, докато крачеше напред. Без да спира, той се промъкна през пръстена от жреци воини, заобикалящи матриарха и нейните телохранители.

Бойните им зелове не отстъпваха пред потока от мъже, разделящ се на две около хълбоците на животните, от които се надигаше пара. Аш спря, когато един от телохранителите обърна зела си, за да му препречи пътя.

Той заби острието на меча си в мъжа, пробивайки ризницата му, без да сваля очи от Сашийн, която беше на три крачки разстояние.

Рьошунът издърпа меча си, докато телохранителят вдигаше високо своя. В небето над главата на мъжа се издигна осветителна ракета, която освети преминаващ облак.

Полузаслепен, Аш приклекна, когато мъжът замахна надолу с меча си, като се наведе от седлото си, за да го достигне.

Аш примигна, все още не виждаше добре. Заби отново острието на меча си и усети как върхът му проби сърцето на мъжа.

Когато телохранителят се строполи на земята, рьошунът заобиколи зела. Сашийн се опитваше да обърне своето животно, за да се махне от това място.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?