И се възправи сянка [bg]

В този момент Че избра да вдигне пистолета.

Той го хвана с две ръце, за да не се клати, и се опита да се прицели в матриарха, докато тя чакаше да се отвори пролука в пръстена на заобикалящите я телохранители. В небето се издигна осветителна ракета. Под треперещата й светлина отстъпващите мъже се втурнаха покрай него и му попречиха да се прицели. След броени мигове тя щеше да се измъкне.

Че се помъчи да остане неподвижен. Зърна Сашийн, която обикаляше напред-назад със зела си, преди пътят й да бъде препречен отново от все по-плътно допиращите се един до друг щитове на телохранителите й.

По дяволите! — изруга той наум.

Не можеше да се прицели.

Внезапно един от телохранителите й се завъртя със зела си. Мечът на мъжа се издигна високо във въздуха и след това се спусна към някого долу. Докато замахваше, телохранителят се приведе ниско върху седлото си.

Главата на Сашийн се появи в полезрението на Че.

Пистолетът му просветна и стреля.

Докато се приближаваше към Сашийн, Аш видя как тя се накланя назад на седлото си. Белият зел на матриарха нададе вой и се изправи на задните си крака, отстъпвайки няколко крачки назад към рьошуна. Навсякъде около тях ездачите се блъскаха и крещяха.

Аш видя ездач в броня да лежи до белия си зел.

Беше Сашийн, просната в кишата, а кръвта й изтичаше от раната в гърлото. Телохранителите й се събираха около мястото, където тя лежеше, движеха се нервно като уплашени хлапета.

Аш изкрещя, сякаш са му отнели награда, която по право му принадлежи. Изправи се мъчително на крака, а мечът висеше отпуснат и забравен в ръката му.

Тя беше мъртва или умираше. Той се опита да се утеши, че това е единственото, което има значение.

Рьошунът почти не обърна внимание на телохранителя, който го обикаляше върху зела си.

С крайчеца на окото си забеляза как мъжът вдигна меча си. Погледът му остана вторачен в безжизнената купчина, която някога беше Светият матриарх на Ман.

Аш беше застинал неподвижно.

Мечът се спусна надолу.