Открадни си свят [bg]

„Хвърчащото куче“ долетя с бръмчене от фургона, където допреди малко бе притискало тръбовидния си нос към стъклото. То се сгуши на рамото на Грант Непреклонния, и му прошепна в ухото:

— Жената е неспокойна. Притеснена е. — Гласът му беше тъничък и писклив, като глас от захвърлени на пода слушалки.

На големия телевизионен екран във фургона се виждаше Табита Джут, изтегната сред сатенени чаршафи, облечена с черен комбинезон и ластични чорапи. Беше пъхнала едната си ръка между краката. Грант Непреклонния беше коленичил над лицето й и дефекираше право в разтворената й уста.

Жената въобще не поглеждаше телевизора. Беше се увила в коженото покривало с шарки на зебра и четеше някакъв комикс. Грант Непреклонния стана и й забърка още един коктейл. Мимоходом забеляза, че вече е погълнала, всичките запаси от „Турски кеф“.

— Е, какво ще кажеш? — попита я той.

Саския Зодиак вдигна глава. Тя разтвори дългите си крака и изви рамене назад. За момент му заприлича на изящна хромирана статуя.

— С кого прави любов си е само нейна работа — рече тя и пое чашата, която й подаваше. — Но с теб никога не го е правила.

Тя отпи и насочи вниманието си към следващата шарена страница.

Грант Непреклонния се разсмя с плътен глас. Беше очарован от това, че Саския въобще не се страхуваше от него.

— Май не си толкова гламава, колкото изглеждаш, а?

Саския Зодиак отново отпи от чашата.

— Това значи са тъпотиите, които предлагаш на Десети канал?

— Не — отвърна Грант и стисна устни. Той изви пръст и почеса „кучето“ под брадичката. — Че са мои е вярно, но не и че са тъпотии. Всичко е автентично, точно както се казва в началото. Има някои леки корекции, но те са по отношение на формата, не на съдържанието. Тази тук — той посочи картината и натисна дистанционното, за да я спре на стопкадър, — е за мое лично удоволствие. И на приятелите ми, разбира се. Но дали и други няма да й се зарадват, като я гледат. Например Табита и нейните „изгубени момчета“?

Саския погледна навън през прозореца на фургона.

— Знаеш ли — подхвана тя, — единственият човек, който е по-вманиачен от теб на тема „Табита Джут“, е самата Табита Джут.

Мъжът в сивия костюм дръпна чашата от ръката й.

— Ела с мен — настоя той. — Искам да ти покажа нещо.

Тя го последва надолу по металните стълби към горните нива на корабните силози. От терасата се разкриваше широка панорама на изгорени и сринати до основите сгради. Мъжът на име Непреклонния взе електрическа факла от ъгъла и я запали. Стоеше в заревото й като някакво ангелоподобно разумно същество, вдигнало над главата си огнено копие.