Драконите на сломеното слънце [bg]

През целия следващ ден кендерът искаше да обсъжда странната луна и го направи, но сам със себе си. Сър Джерард запазваше непроницаемо мълчание; не отговаряше на неизброимите му въпроси, не се обърна нито веднъж — просто яздеше съвсем бавно и без да изпуска юздите на понито от ръцете си.

Макар да яздеше мълчаливо, рицарят все пак оставаше нащрек и непрестанно оглеждаше хоризонта. Всъщност целият свят сякаш бе решил днес да запази мълчание, така че и Тасълхоф — след час или два — най-после също млъкна. Не заради това, че му омръзна да си говори сам; най-досадното беше, че се налагаше и да си отговаря сам. Не срещаха никого по пътя си, а сега дори и обичайните звуци, които съпровождаха приключението им, бяха престанали да се чуват. Не шукваше ни катеричка, ни сърна. Из сенките не се прокрадваха горски животинки и ничия опашка не изчезваше разтревожено в околните храсталаци.

— Къде са животните? — попита кендерът към Джерард.

— Крият се — отвърна за пръв път тази сутрин рицарят. — Изплашени са.

Дори вятърът бе стихнал. Въздухът не помръдваше, като че самият свят бе затаил дъх и се боеше да не бъде чут. Даже клоните на дърветата не шумоляха и Тас имаше усещането, че ако имаха някакъв избор, дърветата по-скоро биха предпочели да измъкнат корените си от земята и да хукнат накъдето им видят очите.

— От какво са изплашени? — попита с интерес Тасълхоф, като се озърташе развълнувано, с надеждата за някой обитаван от призраци замък, порутено имение или най-малкото, за достатъчно страшничка пещера.

— От великата зелена драконеса Берил. Прекосяваме Западните равнини. Вече се намираме на нейна територия.

— Все говориш за тази зелена драконеса, но никога не съм я чувал. Единственият зелен дракон, който знам, се казва Циан Кръволока. Коя е Берил? Откъде е дошла?

— Кой знае? — отвърна нетърпеливо Джерард. — Някъде отвъд морето, предполагам, заедно с великата червена драконеса Малистрикс и другите от техния противен вид.

— Е, добре де, щом не е от тези части на света, защо някой герой не отиде да я набучи на копието си? — попита бодро Тас.