Прокобата на Господаря Гад [bg]

Изсвириха повторно и потретиха. Всеки път този зов звучеше свирепо и самотно. Но след третия път в отговор се чу далечно цвилене и все още приглушен тропот на тежки копита. Всички се взряха в очакване на изток. Отначало не се виждаше нищо и грохотът по земята беше като загадка, но скоро започнаха да различават конете пред кръга на светилото, сякаш се бяха появили изведнъж от огньовете му.

Скоро ранихините се виждаха добре — бяха десет, необуздани и непокорни. Тези грамадни коне имаха широки гърди и гордо извити шии — по нещо от изяществото на старателно селектирана порода и от грубоватите очертания на мустангите. Дългите гриви и опашки се развяваха, техният бяг беше прав като начертана линия, в очите им кипеше неспокоен ум. Телата им лъщяха във всички оттенъци на кафявото и червеникавото, докато се носеха в галоп към стражите.

Томас знаеше достатъчно за конете, за да открие, че ранихините се различават помежду си както и хората, но имаха един общ белег — бяло петно като звезда на челото си. Доближаваха с пламтящи от зората гърбове като въплъщение на здравето и силата на Земята.

Спряха пред Кръвната стража, като пръхтяха и мятаха глави. Всеки страж се поклони ниско. Ранихините тропнаха с крака и разтърсиха гривите си, като че се засмяха приятелски на тази човешка проява на почит. След малко Тувор им заговори:

— Привет, ранихини! Гордо препускате вие по земята, със слънчева плът и небесни гриви. Радваме се, че чухте нашия зов. Налага се да потеглим на дълго пътешествие, което ще продължи много дни. Ще ни носите ли?

Няколко коня закимаха, други заподскачаха в кръг като жребчета. После всеки от тях пристъпи към някого от Кръвната стража и потри муцуна в рамото му, сякаш конете сами подканяха мъжете да ги яхнат. Стражите ги послушаха и се метнаха на гърбовете им, макар да нямаха нито седла, нито юзди. Подкараха ранихините около другите участници в похода и накрая се наредиха до възседналите своите коне Ратници.

Томас се досети, че ще потеглят ей сега, а не искаше да пропусне такъв шанс. Доближи Осондрея и попита:

— Какво означава това? Откъде се появиха?

Владетелката се обърна и му отговори охотно, сякаш искаше нещо да я отвлече от мислите й:

— Разбира се… ти си чужденец. Но как да обясня кратко толкова заплетена история? Помисли над това — ранихините са свободни и неукротими. Техен дом са равнините Ра. За тях се грижат рамените, но никой не ги язди, ако те сами не изберат ездача си. Избират по своя воля. Но щом някой ранихин приеме ездача, във верността си ще мине заради него през огън и гибел.