Прокобата на Господаря Гад [bg]

Протал им се поклони от седлото.

— Радвам се, че дойдохте. Нуждаем се от благословията ви на изпроводяк не по-малко, отколкото Осондрея се нуждае от помощта ви.

Тамаранта също се поклони, но по сбръчканите й устни играеше смутена усмивчица. Тя огледа отряда набързо.

— Добре си избирал, Протал — старите й очи се взряха право във Върховния владетел, — но грешиш за нас. И ние тръгваме.

Протал щеше да възрази, но Биринер го възпря непреклонно:

— Разбира се. Че как иначе? Поход без нито един хайрбранд?… Как пък не!

— Биринер — упрекна го Протал, — не се съмнявам, че си необходим в работата ни по помощта за Великаните.

— Необходим? Разбира се. Само че… — Биринер изсумтя — … отговорът е „не“. Макар че се срамувам да го кажа. Дадох нарежданията си. Не, другите са по-способни. И то от години.

— Протал — настоя Тамаранта, — не ни забранявай. Стари сме, то се знае. А пътят ще бъде дълъг и труден. Но това е великото предизвикателство на нашето време — единственото възвишено и дръзко начинание, за което някога бихме могли да допринесем.

— Нима отбраната на Весел камък е дреболия за вас?

Вариол рязко вдигна глава, като че жегнат думите на Протал.

— Весел камък ще запомни, че не смогнахме да възстановим нищо повече от Знанията на Кевин. С какво ще помогнем тук? Предостатъчно е Осондрея да остане. А без този поход животът ни ще бъде пропилян.

— Не, Владетели. Няма да бъде пропилян — промърмори Протал.

Погледна озадачено към Морам в търсене на подкрепа. Морам каза с кривата си усмивка:

— Животът е нагласен добре. Мъжете и жените остаряват, за да може някой по-мъдър да поучи младите. Нека дойдат.

Протал се подвоуми още миг-два и реши.

— Добре, елате. Всички ще се поучим от вас.

Вариол се усмихна на Тамаранта, а тя отвърна на погледа му от високия гръб на кобилата. Лицата им грееха от задоволство и спокойно очакване. Загледан в тях, Томас изведнъж хвана юздите на своя кон и се покатери на седлото. Пулсът му се ускори от уплаха, но се успокои почти веднага от усещането, че лепката го задържа сигурно на гърба на животното. Постъпи като Протал и Морам — пъхна жезъла под лявото си бедро, където залепна здраво. Притисна колене към тялото на мустанга и се постара да укроти страха.

Мъжът, който държеше коня, докосна крака на Томас, за да привлече вниманието му.

— Името й е Дура. Конете са рядкост на Земята. Обучих я добре. Тя може да се мери и с ранихините — похвали се той, но сведе поглед, като че се притесни от преувеличението.

Томас отвърна дрезгаво:

— Не искам ранихин.

Мъжът сметна това за похвала към Дура и засия. Отстъпи по-назад, докосна челото си с длани и разпери широко ръце.