Зовът на барабана [bg]

Нямаше смисъл да запазвам дрехите ѝ; разрязах ги. Гола изглеждаше към двайсетинагодишна. Недохранена, ребрата ѝ се брояха, ръцете и краката бяха слаби и бледи като оголени от кората клончета. Въпреки това беше изненадващо тежка и остатъчното сковаване след смъртта пречеше на работата ми. С Федра доста се изпотихме, докато приключим, а кичури коса избягаха от възела на тила ми и се залепиха по зачервените ми бузи.

Поне заради тежката работа не разговаряхме много и имах спокойствието да помисля. Не че мислите ми бяха особено спокойни.

Ако една жена иска да се „отърве от дете“, както се изрази Джейми, тя щеше да го направи в своята стая, в собственото си легло, ако го правеше сама. Единствената причина непозната да дойде на такова отдалечено място, беше да се срещне с човек, който би могъл да го направи вместо нея — човек, който не може да отиде при нея.

Трябва да търсим робиня от колибите към дъскорезницата, така му казах, може би с репутация на акушерка, за която жените говорят помежду си и биха препоръчали тайно.

Фактът, че се оказах права, не ми носеше удовлетворение. Жената беше избягала, защото се бе изплашила, че момичето ще ни каже кой е извършил аборта. Ако беше останала и си мълчеше, Фаркард Кембъл можеше и да приеме думите ми, че мъртвата си го е причинила сама — едва ли можеше да докаже противното. Ако някой друг разбереше, че робинята Полиан е избягала обаче — и разбира се, че щеше да се разбере! — и я хванеха, и разпитаха, цялата история без съмнение щеше да се разкрие. А тогава какво?

Потреперих въпреки жегата. Дали законът за кръвопролитието важеше и в този случай? Вероятно, помислих си, докато мрачно хвърлях поредната кофа вода върху белите крайници.

Проклета жена, помислих си, като използвах раздразнението, за да прикрие безполезното съжаление. Вече не можех да направя нищо за нея, освен да се опитам да разчистя бъркотията, която бе оставила — във всеки смисъл на тази дума. И вероятно да се опитам да спася другия участник в тази трагедия; невежата жена, която неволно бе извършила убийството, уж за да помогне, и която сега щеше да плати за грешката с живота си.

Джейми беше взел манерката с вино; подаваха си я с Фаркард Кембъл, като разговаряха напрегнато и понякога сочеха към дъскорезницата или назад, към реката и града.

— Взехте ли нещо, за да ѝ срешим косата, мадам?

Въпросът на Федра насочи вниманието ми отново към задачата ни. Тя беше клекнала до тялото и критично опипваше оплетената коса.

— Не е хубаво да го слагаме в земята така рошаво, горкото дете — рече тя, като клатеше глава.

Помислих си, че Федра вероятно не е много по-възрастна от мъртвата жена — а и едва ли имаше значение дали трупът ще бъде положен добре сресан в земята. И все пак бръкнах в джоба си и извадих малък гребен от слонова кост, с който Федра се зае за работа, като си мърмореше под нос.