Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Хефесте.
Младежа, който беше ръководил десетки обири по пазарите на Атина, вече го нямаше. Хефест се беше научил да язди, да марширува и да остава в строя, докато светът около него полудява. Беше оставил голяма част от младостта си на бойното поле при Кунакса. Наведе се към Ксенофонт и каза съвсем сериозно:
— Можеш ли да водиш? Наистина да водиш? Кажи ми, че знаеш какво правиш, Ксенофонте. Кажи ми, че това не е някаква игра за теб.
Ксенофонт се замисли. Беше познавал Сократ, Клеарх и Кир, беше се учил от всички тях. Стъпи в подложените ръце на Хефест и яхна коня. Беше видял отчаянието през изминалата нощ. Пред лицето на пълното поражение Ксенофонт просто се беше обърнал към хората. Беше им задал въпросите, които разкриваха онова, което те вече знаеха — и те го бяха приели. Знаеше, че трябва да ги накара да не спират, за да нямат възможност да се замислят за шансовете си за оцеляване. В този момент разбра, че не може да споделя собствените си страхове с никого.
— Познаваш ме, Хефесте — каза той. — Разбира се, че мога да водя.
Хефест погледна преценяващо с кафявите си очи човека, от когото беше научил толкова много. Отчаяно му се искаше да му повярва. Ксенофонт отвърна спокойно на погледа му. Сякаш след цяла вечност Хефест потупа коня и се отдръпна.
Ксенофонт видя, че Хрисоф наблюдава разговора им, вдигна ръка почти като за поздрав и я спусна, давайки знак да потеглят. Зад тях Тисаферн и персийският цар в момента научаваха, че са отказали да се предадат. Ксенофонт си припомни войската, която му се беше сторила като безкрайно черно море. Не се съмняваше, че реакцията ще е свирепа, но все пак се гордееше, че не се бяха предали смирено в плен. Намираха се много далече от дома, но поне нямаше да изчезнат без бой от тази земя.
Бяха вървели цялата сутрин и част от следобеда, когато четиримата съгледвачи се върнаха да съобщят, че са видели село на осем мили напред — просто оградено селище до поток, с няколко ниви с ечемик и пшеница, няколко дървета и няколко кльощави говеда. Подобни места се вкопчваха с нокти в земята и едва оцеляваха. Селото обаче означаваше храна, от която се нуждаеха отчаяно. Ксенофонт напомни на офицерите си да не поробват и да не избиват хората, които срещнат. Искаха само да бъдат оставени на мира от персийската войска и да не разпалват вражди с местните. Храната беше жизненоважна, разбира се — всички говеда и овце щяха да бъдат откарани заедно с малкото животни, които все още им оставаха.
Продължиха напред, решени да стигнат до селото преди залез-слънце, когато се заговори, че врагът ги настига. Ксенофонт обърна коня си и препусна назад с Хрисоф, който тичаше до него. Двамата се загледаха на юг, заслонили очи от слънцето.
— Не са толкова много, колкото очаквах — рече Хрисоф. — Колко виждам, двеста конници може би? Пешаците няма как да носят много доспехи и да се движат с такова темпо. Очите ми не са толкова зорки, колкото бяха навремето. Копия ли носят?
— Лъкове — мрачно отвърна Ксенофонт. — Митридат се връща със стрелци и конници, за да ни удари от разстояние. Двеста конници… и не повече от четиристотин стрелци.
— Сигурно има и други, които се опитват да ни пресекат пътя — каза Хрисоф. — Такъв малък отряд може само да се опита да ни забави.
— Ние вече сме бавни — отвърна Ксенофонт и поклати глава. — Трябва да стигнем до селото. Кажи на хората да ускорят крачка. Премести щитовете отзад. Твоите спартанци, Хрисофе. Не можем да избягаме на толкова конници, нито на онези, които могат да се хванат за опашките на конете и да тичат бързо като тях. Можем обаче да ги накараме да се изпотят, за да стигнат до нас. Това поне ще направи стрелбата им по-неточна.
Хрисоф изтича да даде заповедите и върна една редица щитоносци отзад. Те заеха позициите си почти в последния момент — персийските конници препуснаха веднага щом забелязаха гръцките редици. Някои преминаха в лек галоп, теглейки пехотинците след себе си. Други галопираха сами и метнаха копия във високи дъги. Копията се стовариха с огромна сила върху щитовете, но те издържаха.
Ксенофонт остана отзад, гледаше и мислеше. Изруга тихо, когато един от войниците беше улучен и трябваше да бъде отнесен напред от другарите си, замаян и окървавен. Полетяха още копия. Някои от падналите на земята бяха грабнати от гръцките воини и хвърлени обратно с убийствена точност.