![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Ето ги нашите хора — каза Хюит и запали двигателя.
Портър го спря и изключи двигателя.
— Дай им повече преднина. Не искам да ни забележат. Можем да ги следим с джипиеса, не е необходимо да ги виждаме. Ако разберат, че ги следим, ще отменят всичко.
— Ами ако стане нещо, докато ги настигнем? Може да са в опасност.
— Ако са в опасност, значи сами са си я навлекли. Не е мой проблем. Няма да рискувам картините заради хора, които са замесени в тази схема. На тях им беше дадена възможност да дойдат при нас за помощ, но те отказаха.
— И ще позволиш да умрат хора?
Портър го погледна.
— Ако трябва да избирам да умрат хора, или да позволя картините отново да изчезнат, без колебание ще избера първото.
Стоун и Санчес се намираха още по-далеч и от агентите на ФБР. Ивица светлина проникваше през щорите на прозорците на кантората. Можеха обаче спокойно да видят всеки, който се покаже на външната врата. Те изчакаха шевролетът да потегли, а след него и колата на агентите две пресечки по-надолу. Минаха няколко минути.
— Ще ги изпуснем — обади се Стоун.
— Няма — отвърна Санчес. — Хюит и приятелчето му няма да ги оставят да им се измъкнат. Трябва само да не изпускаме от очи колата на Хюит и те ще ни отведат на желаното място.
Движението по улицата все още беше натоварено. Покрай тях преминаваха коли, чиито пътници и шофьори бяха тръгнали да вечерят или пък са работили до късно и се връщаха вкъщи. Една след друга колите потегляха от улицата и веднага други коли заемаха местата им, а шофьорите бяха доволни, че са намерили къде да оставят автомобилите в града, в който проблемът с паркирането беше особено актуален. Бял товарен микробус, който изглежда беше направил последните доставки, тръгна от пресечката пред тях и заради него Стоун трябваше да се взира, за да не изпусне колата на ФБР. Агентите продължаваха да чакат, докато минутите неумолимо отлитаха.
— Това чакане ще ме убие — каза Стоун.
— Още една минута.
Фаровете на колата на Хюит светнаха и тя плавно потегли от мястото си, след което веднага се вля в движението.
— Давай — подкани го Санчес.
Стоун включи двигателя и едновременно даде на скорост. Бяха една пресечка по-назад и той се притесняваше да не ги забави светофарът.
— Гадове — измърмори. — Ако ги изгубим, кълна се, че ще те гръмна и после ще гръмна и себе си.
Тя го погледна.
— Да не би да поставяш под съмнение преценката ми?
Той кимна.
— Версията е твоя и ти решаваш как да действаш. Но не си мисли, че това означава да се подчинявам безпрекословно на всяко твое желание. Когато сме само двамата, ще се съмнявам във всичко, щом имам причина за това. — Вниманието му беше насочено към колата на ФБР и стремежа да не ги изпусне, но с периферното си зрение усети как го гледа тя. — Какво? — попита. — Проблем ли имаш с това?
Тя извърна глава настрани и се загледа през стъклото.
— Не — отговори след няколко секунди. — Нямам проблем с това.
За първи път, откакто работеха заедно, той почувства, че с нея вече са истински партньори.
Трийсет и осма глава
Козловски зави на североизток, между скъпите провинциални къщи на Нюпорт. Оттам продължи по Уорън и Челси Стрийт, разделителната линия между единия Чарлстън и другия.
Докато се движеха из Челси и оттам по Търминъл, Фин погледна към Литъл Мистик Ченъл и към бедняшките квартали на Нютаун. Името може и да е било уместно през шейсетте години, но сега предизвикваше само сарказъм.
Почти към края на пътя стигнаха до отворен портал.
— Свийте вътре — каза Девън.
Козловски влезе и продължи на север към реката. Две дълги и ниски бетонни сгради с ориентация север-юг бяха разположени почти до брега на реката. Табелата „Складови и логистични площи — Чарлстън“ беше пребоядисана, но иначе сградите не се бяха променили много за двайсет години.
— Там, отзад е — каза Девън.
Козловски продължи по пътя, който Девън беше пропътувал с Бългър преди петнайсет години, по тясната ивица асфалт, после отзад, по затъмнената алея между двете сгради.
— Паркирай тук — инструктира го Девън, когато стигнаха до средата на алеята.
Тримата слязоха от колата и отидоха до вратата отстрани на сградата. Над вратата, направо в цимента, беше монтирана гола крушка, защитена с ръждясала решетка. Светлината от крушката беше достатъчна колкото да виждат пътя пред себе си.