![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— В теб ли са ключовете? — попита Фин.
— Ето ги. — Девън извади два ключа и пъхна единия в ключалката. Отключи и отвори. Веднъж озовали се вътре, те натиснаха електрическия ключ, но не светна.
— Сигурно е изгоряла крушката — каза Девън. — Някой сети ли се да вземе фенерче?
— Да — отвърна Козловски и извади от джоба на якето тънко фенерче от черна стомана. Включи го и насочи лъча към тесния коридор.
— Добър си — отбеляза Фин.
— Мисля за всякакви непредвидени ситуации.
— Къде е?
— Последната врата вляво. — Девън тръгна след лъча. Щом стигна до вратата, той добави: — Светете ми тук.
Козловски освети катинара и той го отключи с втория ключ. Свали катинара, наведе се и издърпа нагоре плъзгащата се врата-щора.
Вътре мракът беше толкова непрогледен, сякаш щеше да погълне и лъча от фенерчето. Първо осветиха ъглите и стените на склада, сякаш Козловски очакваше някой да се е скрил там. Нямаше никого. Циментовите подове и тухлени стени бяха студени и негостоприемни. Лъчът се премести върху центъра на помещението.
Там беше. Дървен сандък, който беше здрав и солидно изработен, запечатан по ъглите.
— Ето го — каза Девън. Всички застинаха на място и погледнаха към сандъка, сякаш вътре се съхраняваха тайните на вселената. — Искате ли да ги видите?
— Нямаме много време — след известна пауза отговори Фин. Погледна часовника си, но беше твърде тъмно, за да види колко е часът.
— Скоро проверявал ли си ги? — попита Козловски.
— Да — отвърна Девън. — Когато ги снимах и изстъргах парчета от боята.
Козловски кимна.
— Да действаме тогава. — Той пристъпи напред и хвана сандъка с една ръка. Лъчът на фенерчето се спусна към долната част и освети колелца в единия ъгъл. — Удобно — каза той. После заобиколи и застана откъм задната част на сандъка.
Фин и Девън застанаха от двете му страни. Тримата хванаха сандъка и го избутаха в коридора. Щом преминаха прага на склада, Девън затвори вратата, заключи и тримата продължиха по коридора.
Вървейки бавно, на Фин му се стори, че обратният път продължи цяла вечност. С всяка следваща врата, покрай която минаваха, сърцето му забиваше още по-учестено и силно. Като че някоя от вратите щеше да се отвори и някой щеше да изскочи оттам. Абсурдно беше, разбира се, но нещо в това място предизвикваше у него зловещо чувство на свръхестественост.
Стигнаха до края на коридора и Девън отвори вратата с крак. Леко повдигнаха, за да минат колелцата през прага, след което излязоха на циментовата алея. Фин отново погледна часовника си и този път на светлината на крушката успя да види, че е осем и половина. Още имаха време. Той кимна и те продължиха да бутат сандъка към колата.
Натовариха го в багажника. Колкото и голям да беше обаче багажникът, не можаха да затворят капака добре и Козловски трябваше да го завърже с въже. Не беше идеално, но пътят до кантората на Фин беше сравнително кратък.
Качиха се в колата и бавно подкараха по алеята между двете сгради, обратно към реката и по маршрута, по който бяха дошли. Когато стигнаха ъгъла на сградата, Козловски понечи да завие, но в последния момент рязко натисна спирачката.
Пътят пред тях беше блокиран от бял микробус, спрян със задната част към стената на сградата. Между ъгъла на сградата и лявата страна на микробуса разстоянието беше не повече от метър. Там стоеше мъж с черна коса. Пред него беше Сали със завързани китки и глезени, с лента на устата. Той я държеше като щит и беше насочил пистолет към главата й. Насочи пистолета към тях и им направи знак да спрат.
— Дотук бяхте! — провикна се.
Бавно — каза Санчес, докато Стоун паркираше пред някакъв склад в края на Търминъл Стрийт. Фаровете им бяха изгасени, за да не ги забележат. Виждаха агентите на ФБР, седнали в колата си, близо до края на първата сграда.
— А сега какво ще правим? — попита Стоун, когато спря колата — така че да виждат добре Хюит и партньора му.
— Ще чакаме — отговори тя.
— Шегуваш ли се?
Тя го изгледа критично:
— Имаш ли по-добра идея?
Използването на устройство за проследяване имаше своите плюсове и минуси. От една страна, тази съвременна технология беше толкова съвършена, че Хюит и Портър можеха да установят с точност до сантиметри местоположението на шевролета на Козловски на алеята между двете сгради. От схемата на постройките върху картата на уреда те видяха, че имаше само един изход, поради което се налагаше да дебнат и да чакат кога ще излязат обектите. От друга страна, понеже чувстваха сигурност с проследяващото устройство, те не сметнаха за необходимо да държат колата под око. Когато агентите стигнаха до складовите площи на Търминъл Стрийт, те бяха не повече от три или четири минути по-назад от Фин и Козловски и изобщо не предполагаха какво се случва вътре.