Адвокат за милиони [bg]

Той продължаваше да обмисля плановете си и микробусът набра скорост, когато зави зад сградата. Нямаше достатъчно време да реагира, когато пред него изскочи кола.

Видя мигащата синя лампа и инстинктивно натисна спирачките с двата крака. Нямаше как обаче да избегне сблъсъка. Полицейската кола се носеше срещу него с пълна скорост. Той извика от гняв, когато видя как предницата й се заби и потъна в предната му броня. Микробусът сякаш се покатери върху покрива на колата, който моментално смачка полицаите. Видя ги само за част от секундата, преди въздушните възглавници в микробуса да се задействат и да го притиснат към седалката. Като че носът му беше счупен, но той не обърна внимание на болката. Беше твърде ядосан.

С всички усилия избута възглавницата, за да може да се измъкне от микробуса. Вратата беше огъната от удара и той трябваше да я удари с рамо, за да се отвори.

Умът му трескаво работеше и оценяваше ситуацията. Трябваше да действа бързо, но последователно и да определи приоритетите си. Първата му работа беше да се погрижи двамата полицаи да не останат живи. Ако оцелееха, той щеше да изгуби своята преднина и полицията щеше да е по петите му, преди да е успял да изнесе картините от Щатите. Щом се оправеше с тях, щеше да мисли за проблема с превоза — микробусът вече не ставаше за нищо.

Измъкна се от микробуса и само хвърли поглед към товарния отсек, за да провери дали картините са невредими. Видяното му вля нови сили и надежди.

Главата му пулсираше и силно го болеше. Приближи се до колата. Бяха двама — леко пострадали, но живи. Жената на пътническата седалка беше малко по-възрастна от него. Тя клатеше глава, опитвайки се да се съвземе. Вдигна поглед към него, на лицето й беше изписано объркване. Зад волана седеше по-млад мъж, който вече се мъчеше да се измъкне от притисналата го възглавница. Воланът беше издаден навътре, но не достатъчно, че да причини сериозни травми на шофьора. Само дето му пречеше да излезе от колата.

Лиъм вдигна оръжието си и го насочи към жената. Тя го погледна през пукнатото стъкло и постепенно осъзна реалността. После извика: „Не!“

Отекна изстрел и жената подскочи. Тя не се бори с болката обаче и сега Лиъм остана объркан. Погледна пистолета си и видя, че не е дръпнал спусъка. Оръжието лежеше в дланта му отпуснато и сякаш беше станало три пъти по-тежко. После смаян погледна жената в колата и с огромно усилие вдигна пистолета.

Прозвуча втори изстрел и този път силата на удара го завъртя около оста му. Отлетя върху предния капак на полицейската кола. Видя едър чернокож мъж на два метра и половина от него, насочил пистолет към главата му.

— Не мърдай! — извика чернокожият.

Лиъм видя двете тъмни петна върху ризата си: едното беше върху лявото рамо, а другото — на гърдите му. Чак тогава разбра, че е бил прострелян.

— Копеле! — процеди през зъби.

Дишането му отслабна и думите излязоха от устата му като шепот. Той направи усилие да поеме повече въздух в дробовете си. Вдигна очи към мъжа, който приближаваше с насочен към него пистолет. Сети се, че още стиска оръжието, и се прицели в чернокожия.