Адвокат за милиони [bg]

Този път тя не се обърна към него, когато слезе по стълбите. През първия ден момичето подскачаше всеки път, когато стъпалата изскърцваха. Но вече не. Това беше нормално. Той имаше достатъчно опит във взимането на заложници и разпознаваше признаците на примирението. Рано или късно всички реагираха така, което улесняваше неговата работа. Не само че волята на заложника за бягство отслабваше, но и в очите и съзнанието му той изглеждаше някак по-малко човек. Когато духът им се сломеше, беше по-лесно да ги убиваш.

Той се приближи и седна на сандъка до нея. Побутна я с дулото на пистолета.

— Време е — каза.

При тези думи тя се обърна и го погледна. Той забеляза ужаса в очите й и лесно можеше да отгатне мислите й в този момент. Тя се питаше дали няма да я убие. „Добре — каза си той. — Добре е, че е уплашена.“

— Ще срежа лентата на китките ти. Ще те заведа при баща ти.

Той се пресегна и издърпа лепенката от устата й. Тя отново потрепна, когато той дръпна рязко, но не толкова силно, колкото първия път. Трябваше да й го признае: не беше глезена принцеса.

Момичето раздвижи устните си, докато той режеше лентата на китките й.

— Ще ме пуснеш ли? — попита.

— Зависи от баща ти. Ако той и адвокатът действат така, както им казвам, ще те пусна.

— А ако не? Ако не те послушат? Тогава какво ще стане с мен?

Той не каза нищо и мълчаливо се зае с лентата на глезените й. Нямаше време да се занимава с подобни мелодрами. Тя седна и разтърка китките си. Там, където допреди малко китките й бяха стегнати с лентата, кожата беше разкъсана. Явно тя беше опитвала дали я е завързал здраво. Същото беше и с глезените й.

— Кажи ми. Какво ще стане с мен, ако баща ми оплеска нещата? — попита тя.

Той насочи пистолета към нея, на сантиметри от челото й.

— Тогава ще умреш. Ако ти, баща ти или адвокатът не изпълняват точно нарежданията ми, ще те убия, без да ми мигне окото. Разбра ли?

Тя кимна.

— Твоят живот е в ръцете на баща ти.

Той видя как мисълта постепенно проникна в съзнанието й. За миг в очите й проблесна надежда — само някакъв мимолетен порив на духа, какъвто беше забелязал у нея първите два дена. После надеждата изчезна и очите й отново станаха безчувствени. Той се запита защо ли, но си каза, че това не е негов проблем.