![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко време ще ти отнеме?
— Половин час, най-много четирийсет минути.
— Добре, да се залавяме тогава.
Прибраха парите на Девън обратно в чантата в скривалището на тавана в банята — по-късно щяха да решат какво да правят с тях — и излязоха навън. Качиха се в шевролета и Козловски подкара обратно към Чарлстън.
Две минути по-късно обикновен седан американско производство с федерални номера потегли от същата улица, следвайки електронния сигнал от датчика, прикрепен към колата на Козловски. След още трийсет секунди необозначен линкълн направи обратен завой и потегли в същата посока, движейки се след колата на ФБР.
Трийсет и седма глава
Лиъм седеше в микробуса на улицата, на която се намираше кантората, на известно разстояние от нея. Беше седем часът. Той беше сигурен, че картините вече са преместени в офиса. Мина му през ума да щурмува мястото, но не беше сигурен дали ще са вътре. Освен това все още беше светло и районът беше оживен. Действията му щяха да привлекат внимание. Дори и да не можеше да влезе сега, искаше да знае какво се случва в часовете преди срещата — кой е вътре, кой ще дойде, кой ще си тръгне. Затова чакаше и наблюдаваше. Както многократно досега беше имал възможността да се убеди, в неговия занаят информацията беше най-ценната стока. А сега най-много му беше нужна информация.
Доколкото можа да установи от наблюдението, в кантората имаше само трима души — адвокатът, колегата му и Девън Мали. При вида на Мали гърлото му се изпълни със злъч. Гневът и желанието му да отмъсти за предателството се насочиха върху този човек. Бългър беше избягал от Бостън, преди да успее да му предаде картините. Мърфи и Балик — единствените други, които бяха замесени в обира — сега бяха мъртви. Оставаше само Мали. Единственият логичен извод беше, че самият Мали беше обявил картините за продан. Беше взел това, което по право принадлежеше на Лиъм и на каузата, за която се бореше. Ако не беше желанието му да си върне картините и да осигури средствата, необходими за продължаване на борбата в Северна Ирландия, щеше да слезе от микробуса и да убие нещастника с голи ръце. Това щеше да го изпълни с голямо удовлетворение, но нямаше да реши основния му проблем и да доведе до успех мисията му. Той погледна назад, към товарния отсек на микробуса. Имаше и други начини да си отмъсти.
Тя отново беше със завързани китки и глезени, с парцал в устата, завързана за пода на микробуса, покрита с брезент. Той беше внимателен с нея. Тя изпълни безпрекословно всичките му нареждания и се държа като послушна кучка, горяща от желание да достави удоволствие на господаря си. Но зад това послушание той усещаше дълбока решителност, която го държеше нащрек. Нейното примирение не беше случайно. Колкото и да беше силна омразата му към човека, позволил си да открадне от неговата организация, неговата кауза, толкова по-силно беше уважението на Лиъм към момичето. Това уважение обаче нямаше да му попречи да я превърне в свой инструмент на отмъщението.
Той отново се обърна напред и продължи да наблюдава кантората на адвоката. Щорите бяха спуснати и докато навън вече се мръкваше, сенките отвътре издаваха човешко присъствие. Нещо се случваше. Нямаше как да знае със сигурност, но трябваше да намери начин да разбере, преди да влезе вътре. Той имаше повече опит в подобни опасни ситуации от когото и да било. Той щеше да победи.
Докато седеше в микробуса, се върна към живота си, посветен на войната. Той не знаеше друго чувство, освен омразата и ако тази омраза изчезнеше, щеше да изчезне и причината за неговото съществуване. Беше решил съдбата си още когато уби Броударк. Преди само се беше съмнявал, но сега вече беше напълно сигурен. Ако не си върнеше картините, щяха да го убият собствените му другари и каузата, на която беше посветил живота си — и в името на която беше избито цялото му семейство — също щеше да умре. Дори и да успееше да си върне картините и да ги прекара в Северна Ирландия, пак щяха да му видят сметката. Твърде далече беше стигнал, беше прекрачил границата на допустимото. Беше готов обаче да приеме съдбата си, стига това да доведе до продължаване на борбата. Стига отново да пламнат битките. Само в пожара на сраженията част от семейството му продължаваше да живее.
Килбраниш поклати глава и прогони тези мисли. Сега трябваше да прочисти съзнанието си и да се концентрира върху предстоящата задача. После щеше да се притеснява за останалото.