Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаш да си получиш дъщерята ли? Вземи си я тогава! — Той я бутна силно в гърба, но не към Девън, а към полуразрушената ниска стена покрай брега. Тъй като краката й бяха завързани, Сали не можа да се задържи и да предотврати падането. Само инстинктивно вдигна напред ръце, за да омекоти удара, но беше безполезно. Краката й се удариха в стената и тя полетя във водата.
— Не! — извика Девън и се втурна към мястото, където беше паднала Сали. В това време Килбраниш се насочи към отворената врата на микробуса. Обърна се и стреля няколко пъти към Девън. Фин рязко залегна на земята и видя само как Девън се гмурна във водата.
Килбраниш стреля още два пъти по Фин и Козловски, но изстрелите бяха наслуки. Целта му беше повече да ги забави, отколкото да ги улучи. Той скочи в микробуса, двигателят на който предвидливо беше оставен да работи. Даде газ и с голяма скорост потегли.
Козловски се затича след микробуса и извади пистолета си.
— Коз! — извика му Фин. Детективът се обърна. — Остави го, сега той не ни е проблем! Трябва да извадим Сали и Девън! — Адвокатът изтича до брега и се вгледа в черната вода. Нищо не се виждаше. Вятърът мътеше още повече реката и той дори не беше сигурен къде точно са паднали Сали и Девън. Погледна назад и видя, че Козловски още се колебае дали да прекрати преследването. — Коз, ела да ми помогнеш!
— Не мога да плувам — провикна се в отговор детективът.
— Не е необходимо. Трябва само да ми помогнеш, когато ги открия!
Козловски хвърли последен поглед към бързо отдалечаващия се микробус. Фин видя, че ченгето в него не искаше да се отказва от гонитбата. Козловски беше работил като полицай прекалено дълго, за да е загубил тренираните с години инстинкти и рефлекси. След миг обаче партньорът му затича надолу към реката, където то чакаше Фин.
— Стой тук и се приготви да ми помагаш, като изляза — каза му адвокатът. После скочи в леденостудените води, без да е чул отговора му.
Трийсет и девета глава
Всичко стана толкова бързо, че в първия момент Сали не разбра какво се случва. В един миг тя гледаше към баща си, в следващия вече беше във въздуха. Със завързани китки падна на земята и се претърколи няколко пъти по склона. Ако това беше някакъв кошмар, щеше да се събуди на мига с разтуптяно сърце, треперещи ръце и учестено дишане.
Уви, не беше сън.
Когато падна във водата, я заболя ужасно. Падна с главата надолу и когато челото й се удари във водната повърхност, си помисли, че се е блъснала в цимент. Вратът й изпука и главата й се килна назад, сякаш я бяха ударили с бейзболна бухалка. И после потъна във водата. Бездната погълна първо главата и рамената й, после — цялото й тяло. За миг си помисли, че това е кръв, която тече от главата й. Моментално като че беше обляна от огън, който течеше като водопад от вероятно смъртоносната рана. Едва по-късно разбра какво се е случило и тогава я обзе паника. Устата й беше запушена и докато по рефлекс искаше да си поеме въздух и вдиша, водата нахлу в ноздрите й и бързо стигна до белите й дробове. Изненадващото усещане предизвика спазми на цялото й тяло, а невъзможността да диша усили отчаянието й. Липсата на въздух я накара неволно отново вдиша. Този жесток и неумолим цикъл продължи още известно време.
В този миг осъзна, че ще умре. Почувства как животът й се изплъзва и в съзнанието й нахлу поток от спомени и емоции. Те се стовариха върху й безмилостни и нетърпими. Тя се опита да ги прогони, мятайки се на всички страни, докато те постепенно я притискаха натясно. Накрая се предаде и тялото й застина неподвижно. Цял живот се беше борила, но в този момент борбата беше непосилна за нея. Най-накрая тя се остави да я носи течението.
Стоун и Санчес чуха стрелбата.
— Трябва да влезем там — каза Стоун и запали колата, но без да включва светлините.
Санчес погледна към колата, в която седяха двамата агенти от ФБР. Те бяха по-близо до сградата и до алеята, която завиваше отзад, в посоката, от която бяха дошли изстрелите. Санчес се надяваше те да тръгнат първи, за да могат със Стоун да продължат наблюдението — не само на Фин и неговата група, но и на агентите. Хюит и колегата му обаче не показаха готовност да се притекат на помощ.
— Какво правят? — попита Санчес. Тя зададе въпроса повече на себе си.
— Абсолютно нищо не правят — отвърна Стоун. — Трябва да отидем там.
Санчес се поколеба още малко.
— Хайде, шефе. Трябва да влезем.