Адвокат за милиони [bg]

— Господин Фин, имаш ли отговор за мен? — попита Килбраниш.

— Имам — отвърна той. — Картините са в нас.

Килбраниш изглежда се развълнува.

— Значи Девън искаше да ме изиграе. Голяма грешка.

— Да, грешка. Довечера ще поправим тази грешка.

— Добре. Но щом веднъж ме е минал, ще иска да го стори отново. Как искате от мен да ви вярвам?

— Нямаш избор — отговори Фин. — Ако искаш картините, ще трябва да ни се довериш, господин Килбраниш. — Адвокатът наблегна на името.

— Много добре, господин Фин. Вече знаете кой съм.

— Да. Казвам го, защото ако се случи нещо с мен, знай, че съм написал и съм дал на един колега писмо. За броени часове полицията, ФБР и Интерпол ще знаят кой си и къде се намираш. Така че е по-добре да не се случва нищо нито с мен, нито с приятелите ми.

— Това зависи само от вас. Искам да качите картините в кола и да изпратите вашия клиент на среща с мен — започна Килбраниш.

— Не става. Ще го направим по нашия начин.

— Не можеш да диктуваш условията, господин Фин. Аз държа момичето.

— А аз имам произведения на изкуството за половин милиард долара, за които ти си чакал двайсет години и си прекосил океана. Ти държиш момиче, с което се запознах преди няколко дни. Преди година баща й дори не знаеше коя е. — Докато Фин говореше, Девън пребледня, стана и се пресегна за телефона. Козловски го бутна назад на дивана. Той се опита да се изскубне, но детективът здраво го държеше и запуши устата му с длан. По физическа сила Девън не можеше изобщо да се сравнява с детектива. — Ако си мислиш, че само ти можеш да изнудваш, жестоко се лъжеш — продължи Фин. — Ще направим размяната по нашите условия.

Килбраниш не отговори и той се уплаши, че го е притиснал прекалено много.

— Кога и къде? — накрая попита Лиъм.

— В десет часа. В кантората ми в Чарлстън. Знаеш къде се намира, нали? Ние ще носим картините. Правим размяната и си тръгваш.

Килбраниш продължаваше да диша тежко.

— Само вие двамата и никой друг — каза.

— Само аз и Девън — потвърди Фин.

— Ако ми направите номер, ще ви пратя на оня свят. Моят занаят са убийствата. Ще убия всеки един, когото познаваш. Разбра ли ме?

— Разбрах. Ако всичко мине гладко, няма да имаш повод за притеснение. Взимаш картините и ако с нас не се случи нищо, никой няма да разбере за сделката ни.

— Ще дойда — отвърна Ирландеца и връзката прекъсна. Фин затвори телефона.

Козловски пусна Девън.

— Какво, по дяволите?! — извика Мали и скочи от дивана. — Не ме докосвай повече!

— А ти повече не излагай на риск плана — тихо отвърна детективът. — Ако направиш нещо, което да застраши мен, Фин или дъщеря ти, ще те убия.

Девън погледна към Фин.

— Защо му каза така? Защо му каза, че никой не го е грижа за Сали? Ако я убие, кълна се, ще видя сметката и на двама ви!