Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Да заобиколим ли сградата? — попита Хюит. — Да видим какво става вътре.
Портър гризеше нокътя си.
— Не — отвърна той след кратък размисъл.
— Тук сме като слепи — каза колегата му.
Портър разгледа картата на джипиеса.
— Ако влезем и завием зад сградата, ще ни забележат. Ако останем тук, ще видим всеки, който излезе оттам.
Хюит погледна колегата си:
— Това е склад. Сещам се само за една причина да дойдат тук.
Дребният мъж помисли няколко секунди.
— Приближи се малко до ъгъла на сградата — нареди. — Приготви се да спреш всеки, който излезе оттам.
За няколко секунди всички в шевролета застинаха, вторачени в стоящата пред тях Сали. Втренчиха се в мъжа и в пистолета, който той беше насочил към главата й. Нямаше как да заобиколят микробуса — беше паркиран диагонално на алеята, с предницата към брега на реката. Задните му товарни врати бяха отворени.
— Мамка му — изруга Фин.
— Слезте от колата! И тримата! — извика мъжът.
Те се подчиниха. Бяха само на около шест метра от микробуса.
— Сали, добре ли си? — провикна се Девън.
Тя не можеше да отговори, защото на устата й беше залепена лента.
— Добре е — отговори вместо нея Килбраниш. — Но няма да е за дълго, ако не правите това, което ви кажа.
— Ще направим размяната в моята кантора — каза Фин. Дори на него собственият му глас се стори твърде ядосан и раздразнен.
— Плановете се промениха. Извадете картините и ги натоварете отзад в микробуса. — Докато говореше, Лиъм внимаваше момичето да е пред него, за да го предпази от изстрели. То не можеше да се съпротивлява, защото ръцете и краката му бяха завързани.
Фин погледна към Козловски, който, изглежда, в момента се колебаеше дали да извади пистолета и да стреля по похитителя. Според него шансовете не бяха много добри. Килбраниш усети това колебание и притисна дулото до слепоочието на Сали. Достатъчно грубо, че да я заболи.
— Веднага! — изкрещя. — Иначе, кълна се, ще я убия пред очите ви!
Козловски кимна на Фин и двамата се насочиха към багажника на шевролета.
— Всичко ще бъде наред — Девън се опита да успокои дъщеря си.
Килбраниш го изгледа ехидно.
— Млъквай. Ако не беше ти, тя нямаше да страда сега.
— Вземи каквото искаш, само не я наранявай — каза Девън.
— По-бързо!
Козловски отвърза въжето, с което беше завързан капакът на багажника, и двамата с Фин извадиха оттам сандъка, след което внимателно го поставиха на земята. Избутаха го до предницата на колата.
— Сложете го в микробуса — нареди Килбраниш. Той свали дулото от главата на Сали и го насочи към Фин и Козловски. — Дръжте ръцете си така, че да ги виждам.
Те преместиха сандъка до задната част на микробуса и го вкараха вътре.
— Затворете вратите — заповяда Ирландеца. В този момент се намираше до предницата на микробуса и когато вратите се затвориха, адвокатът не беше на повече от три метра от него — достатъчно близо, че да го докосне. Той погледна към Сали и очите им се срещнаха. Момичето не беше уплашено, по-скоро беше изпълнено с решителност и сърдито.
— Отстъпете назад!
Фин и Козловски бавно отстъпиха назад. Девън остана на мястото си, отстрани на колата, вперил поглед в дъщеря си. Той вдигна ръце, сякаш искаше да я прегърне.
— Ти получи своето, сега я пусни!
Килбраниш държеше Сали за врата и отново насочи пистолета към главата й.
— Още не — каза той. — Не съм получил всичко. Ти ме изигра.
— Не съм — отвърна Девън. — Нямам нищо общо с това.
Лиъм поклати глава.
— Ти ме изигра. Ако имахме картините, ако имахме пари, освободителното движение нямаше да спре. Ти го провали. Ти и такива като теб.
— Моля те! — каза Девън. — Моля те, върни ми дъщерята!