Адвокат за милиони [bg]

— Мразя оръжието — каза той.

— Кое мразиш повече? Оръжието или да те прострелят? — попита детективът.

Фин прибра пистолета в джоба.

— Не трябва изобщо да прибягваме до оръжие.

— Не трябваше изобщо да се забъркваме в това — сряза го Козловски. — Но ето ни на, забъркахме се. Само видът на оръжието може да убеди този тип, че е най-добре да си вземе картините и да си ходи.

— А моят пистолет къде е? — попита Девън.

— Затваряй си устата — сряза го Козловски.

— Тогава какво ще правя, ако започне стрелба? — попита Девън. — Да не очакваш от мен да залягам?

— Не. Очаквам да се хвърлиш и да защитиш с тялото си дъщеря си — отвърна Козловски.

Девън понечи да каже нещо, но се спря и само кимна.

Фин погледна часовника си. Наближаваше осем часът и дори през щорите се виждаше, че слънцето почти е залязло. През процепите проникваше светлина. След няколко минути щеше да се стъмни напълно. Фин не беше сигурен дали е за добро или за лошо.

— Колко ти остава? — попита той Козловски, който в момента настройваше миниатюрните камери, поставени из цялата кантора.

— Още няколко минути — отговори детективът. — Искам да тествам мониторите в колата, за да съм сигурен, че всички камери работят.

— Ако искаме да отидем за картините и да се върнем навреме за срещата, скоро ще трябва да тръгваме.

— Ще успеем — отвърна Козловски. — Когато се върнем, всичко ще е готово.

Той произнесе последните думи с изключителна увереност. На Фин обаче от това не му стана по-спокойно.