В здрача на вторник [bg]

— Дойдох от любопитство. Исках да разбера какво ти е хрумнало.

— А аз искам да видя с какво точно се занимава един консултант — добави Нютън.

— Мислех, че консултантът сте вие — отвърна хапливо Фрида.

— Преструвайте се, че не ме забелязвате.

— Между другото, изникна нещо ново — побърза да я осведоми Карлсън. И тук, пред дома на Джанет Ферис, той разказа на Фрида за Бет Кърси и връзката й с Робърт Пуул. Фрида се съсредоточи над думите му.

— Това може би обяснява отсъствието му през дните, за които никой не знае къде е бил — каза тя.

— Възможно е — отвърна Карлсън.

— Трябва да откриете тази жена.

— Точно това възнамеряваме да направим.

— Освен това трябва да издирите медицинското й досие.

— И за това сме помислили.

— Ако откриете името на психиатъра, който я е лекувал, може неофициално да разговарям с него.

— Ще се погрижим.

— Мислех, че криминалните разследвания имат за цел да елиминират заподозрените — каза Фрида. — В случая обаче изникват все нови и нови заподозрени.

— В случая — отвърна Карлсън — е трудно да се разграничат заподозрените от потърпевшите. Но това поне те възпира да мислиш за Дийн Рийв.

Фрида го изгледа почти свирепо.

— Не минава ден, в който да не мисля за Дийн Рийв. А когато заспя, той се появява в сънищата ми.

— Съжалявам. Не знам какво да кажа — изрече Карлсън помирително. — А сега ми кажи защо сме тук.

— Искам да огледам апартамента на Пуул — обясни му Фрида.

— Тогава да вървим. — Карлсън извади връзка ключове и разгледа прикрепените към тях хартиени етикетчета. Влязоха мълчаливо в къщата и се изкачиха до апартамента. Когато пристъпиха вътре, Фрида усети застоялата миризма на жилище, в което никой не живее, нищо не се размества, прозорците не се отварят и въздухът не потрепва. Влязоха в дневната. Фрида се почувства като с вързани ръце: предпочиташе да бъде сама.