Политичестки ред и политически упадък [bg]

Нигерия в никакъв случай не е типичен пример за Африка. Нейните икономически и социални резултати през десетилетията изостават спрямо тези на континента като цяло и страната започва да наваксва изоставането си едва по време на ресурсния бум в началото на XXI в. Но тя все пак е най – голямата държава на континента по население и според наскоро ревизирани изчисления най – голямата икономика в региона. Нейните проблеми са просто една по – крайна форма на феномен, наблюдаван не само в други части на Субсахарска Африка, но и в по – слабо развитите страни по света.

Kopeнитe на проблемите на развитие на Нигерия са институционални; и наистина, трудно е да се намери по – добър пример за слаби институции и лошо управление, които вкарват цяла нация в капана на бедността. От трите категории основни политически институции държава, върховенство на правото и отчетност липсата на демокрация не е в основата на проблемите на страната. Въпреки ниското качество на нигерийските демократични институции от края на военното управление през 1999 г. съществува значителна политическа конкуренция, дебат и възможности за упражняване на подотчетност.

Реалните институционални дефицити на Нигерия са по отношение на първите две категории: отсъствие на силна, модерна и ефективна държава и на върховенство на правото, което да гарантира имуществените права, сигурността на гражданите и прозрачността на сделките. Тези два дефицита са взаимосвързани. Вместо да изгради модерна държава, която да осигури необходимите публични блага като пътища, пристанища, училища и безпристрастна система на обществено здравеопазване, основната дейност на нигерийското правителство е грабителска, или според термина на Джоузеф „пребендална“: то се занимава с извличането на ренти и тяхното преразпределение между членовете на политическия елит. Това води до рутинно нарушение на върховенството на правото, както в разказа за Робърт как държавни служители принуждават създаващ работни места бизнесмен да напусне страната в стремежа си да му вземат подкуп.

Нигерийската държава е слаба не само по отношение на своя технически капацитет и по неспособността си да прилага законите обективно и прозрачно. Тя е слаба и в морален смисъл: налице е дефицит на легитимността. Лоялността към държавата Нигерия не надмогва връзките с региона, етническата група или религиозната общност. Сложните избирателни закони на страната изискват президентът да бъде избран не само с мнозинство гласове на национални избори, но той или тя да получи определен брой гласове в различните региони на страната. Това находчиво правило успешно затруднява кандидат, който представлява един регион или етническа група, да доминира системата като цяло. Но това не е гаранция, че нигерийците имат общо усещане за национална идентичност или че имат доверие, че президентът и другите национални лидери ще се отнасят справедливо към тяхната група. През последните години стабилността се поддържа благодарение на неформално споразумение между елитите, което предвижда наред с други неща редуване на управлението между северните мюсюлмани и южните християни.