Отровни думи [bg]

И онази стъпка, която го отведе отвъд ръба.

Почувствал се бе унизен. Изпаднал бе в такава депресия, че се страхуваше да не си причини сам нещо. Затова потърси помощ. И там, в чакалнята пред кабинета на психотерапевта, срещна Габри. Едър, бъбрив, суетен и изпълнен с живот.

В първия момент изпита отвращение към него. Габри бе събирателен образ на всичко, което ненавиждаше. Оливие смяташе себе си и приятелите си за гейове. Дискретни, елегантни, цинични.

Габри бе просто педераст. Обикновен. И дебел. В него нямаше нищо дискретно.

Но и нищо жестоко.

С времето започна да разбира колко красив може да е един човек с добро сърце.

Влюби се в Габри. Дълбоко, изцяло и абсолютно недискретно.

Той се съгласи да напусне работата си и да се пренесат заедно извън града. Нямаше значение къде. Качиха се на колата и тръгнаха на юг. След едно възвишение спряха край пътя и най-сетне си признаха, че са се изгубили. Но нямаше как да се изгубят, защото нямаха крайна цел. Поне така заяви Габри с усмивка, докато Оливие се бореше с пътната карта на Квебек.

В един момент осъзна, че Габри е отвън, тропа по стъклото му и ръкомаха. Оливие раздразнено захвърли картата на задната седалка и излезе от колата.

— Какво? — сопна се на едрия мъж, който гледаше някъде напред. Проследи погледа му. И намери своя дом.

Веднага го усети.

Това място описваха всички приказки, които бе чел като дете, скрит под юргана, докато баща му се надяваше, че е улисан в история за морски битки. Или разглежда снимки на голи момичета. Оливие обаче четеше за села, за къщички и за градини. За комини, от които се вият тънки струйки дим, и за каменни зидове, по-стари и от най-старите жители на селото.

С годините бе забравил всичко това. Спомените изплуваха едва когато видя селото. Тогава си припомни детската си мечта. Да отвори антикварно магазинче. Скромно и малко, колкото да побере находките му.

— Е, ma belle, идваш ли? — протегна ръка Габри към него. Зарязаха колата и тръгнаха пеша по черния път, надолу към село Трите бора.