Измамна светлина [bg]

— Не точно промяна, а нещо като вариация на музикална тема? — попита Мирна заинтригувана и се замисли. — Смятам, че често пъти случаят е точно такъв. Повечето хора израстват, но не се променят напълно.

— Повечето? Значи има и такива, които се променят?

— Има и такива, господин главен инспектор. — Загледа го внимателно. Видя познатото лице, вече гладко избръснато. Сивеещата коса, леко накъдрена покрай ушите. Дълбокия белег до слепоочието. И благия поглед в очите под белега. Страхувала се бе, че може да са се променили. Че когато отново надзърне в тях, ще са станали по-студени.

Но не бяха. Нито пък той.

Ала Мирна не се заблуждаваше. Макар да не го показваше, Арман Гамаш беше променен. Всички, оцелели в онази фабрика, бяха излезли оттам различни.

— Хората се променят, когато нямат избор. Или се променяш, или умираш. Споменахте Организацията на анонимните алкохолици. Зависимите спират да пият едва след като ударят дъното.

— Какво се случва тогава?

— Каквото може да се очаква след голямо падане. — Погледна го в очите и срещна разбиране. Голямо падане. — Като при Хъмпти Дъмпти.

Инспекторът кимна леко.

— Когато хората ударят дъното — продължи Мирна, — имат два варианта. Или остават да лежат там, докато умрат, както правят повечето. Или се опитват да се изправят.

— Да съберат парчетата — вметна Гамаш. — Като нашия приятел господин Дъмпти.

— Но той е имал подкрепата на всички коне и царедворци — добави с престорен ентусиазъм книжарката. — И дори те не са успели да го сглобят отново.

— Чел съм доклада — кимна главният инспектор.

— А и дори да бяха успели, той пак щеше да падне. — Този път изглеждаше напълно сериозна. — Същият човек просто ще продължи да прави същата глупост отново и отново. Така че, ако сглобиш всички парчета по абсолютно същия начин като преди, защо очакваш животът ти да бъде различен?

— Има ли друга възможност?

Мирна се усмихна.

— Знаете, че има. Но тя е най-трудната. Малцина имат кураж за нея.

— Промяната — изрече Гамаш.

Може би това е идеята на Хъмпти Дъмпти, помисли си инспекторът. Никога да не бъде сглобен отново. Да остане различен. В крайна сметка едно яйце върху стена винаги ще се намира в опасност. Може би Хъмпти Дъмпти е трябвало да падне. И царедворците е трябвало да се провалят.

Мирна пресуши чашата си и се изправи. Арман Гамаш също стана.

— Хората наистина се променят, господин главен инспектор. Но има нещо, с което трябва да сте наясно. — Жената сниши глас. — Това невинаги е за добро.

— Защо не отидеш да му кажеш нещо? — попита Габри, докато слагаше подноса с празни чаши върху тезгяха.

— Зает съм — отвърна Оливие.

— Миеш чаши, някой сервитьор може да свърши тази работа. Говори с него.

Погледнаха през закаленото стъкло на прозореца към едрия мъж, седнал сам на масата. С кафе и книга пред себе си.