Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 190
Перейти на страницу:

— В случай че го е купил именно убиецът — скептично отвърна Улсон. — Ако се вярва на профила, изготвен от колегите ви от ГИПИ, извършителят не би могъл да купи такъв пуловер, а го е откраднал.

— Прав си, Улсон. Напълно съм съгласен с теб — каза Бекстрьом. — Ако не го е откраднал от някого или не го е смъкнал от нечий простор, сигурно го е намерил на плажа в Тайланд, където е отишъл на почивка. Когато разследваш убийство, се налага да се примиряваш с някои неясноти — искаш или не.

— Разбрах те, Бекстрьом, оттеглям се — поусмихна се Улсон.

„Отгоре на всичко отстъпваш твърде бързо, идиот такъв.“

Преследването на скъпия пуловер започна по телефона. Рогершон се обади на майката на Линда. Тя заяви категорично, че никога не е имала такъв пуловер, защото светлосиньото не било нейният цвят.

А дъщеря й? Линда имала ли е светлосин пуловер от кашмир? Майка й не си спомняше да е виждала такъв пуловер в гардероба на дъщеря си, макар че той бил пълен с какви ли не дрехи. За да не пропуснат нещо, тя посъветва Рогершон да попита и бившия й съпруг. Ако пуловерът бил подарък, то най-вероятно Линда го била получила от баща си.

— Светлосин пуловер от кашмир — повтори Хенинг Валин. — Не съм й купувал такъв пуловер. Или поне не си спомням. Тя обичаше да носи синьо, но не и светлосиньо.

Хенинг Валин предложи да се допита и до икономката си. Тя се грижела за домакинството и със сигурност щяла да знае. Обеща да се обади веднага щом говори с нея — независимо дали е получил информация, или не.

— Важно ли е? — попита той.

— Възможно е да е важно. На този етап от разследването почти всичко може да се окаже важно — обясни Рогершон.

— Този пуловер… — подхвана Рогершон час по-късно, когато с Бекстрьом останаха насаме.

— Кажи.

„Как ми се пие една студена биричка! — мечтаеше си Бекстрьом. — В тази жега изобщо не ми се говори за пуловери.“

— Не е бил на Линда. Говорих с бащата, а той попитал и икономката си. Тя ми се обади и започна да се жалва как през последните десет години непрекъснато шие, кърпи, пере, глади, сгъва, прибира, бърше, лъска и полира като луда в дома на Линда и баща й.

— И? — попита Бекстрьом.

— Не си спомня да е виждала светлосин пуловер от кашмир, който да й е тровил живота. А останах с впечатлението, че през ръцете на тази мърморанка ежедневно са минавали десетки дрехи.

— А майката на Линда?

— Не носела дрехи в такъв цвят. Можем да забравим за вероятността пуловерът да е неин.

„Не носела дрехи в такъв цвят! — иронично си помисли Бекстрьом. — На тези жени здраво им хлопа дъската.“ Любимия си пуловер, на водоравни райета в синьо, червено и зелено, Бекстрьом намери в хотелския ресторант в Йостерсунд преди няколко години, когато го командироваха да разследва убийство. Някой богат мърльо го беше забравил на един стол и Бекстрьом се смили над пуловера. Пък и тогава, макар да беше началото на август, в Йостерсунд беше студено като в ескимоски задник.

Комисар Левин изобщо не си направи труда да размишлява чий е светлосиният пуловер. Чувстваше се твърде стар да снове напред-назад в търсене на разни предмети. Всеки опитен детектив знае, че трябва да умее да прави разлика между важно и маловажно, между значително и дребно; че е нужно да се вгледаш внимателно, за да установиш кое какво е. Занимаваше го по-скоро въпросът къде е живяла майката на Линда. Освен това Левин разполагаше с най-добрата помощница в оперативната работа.

— Разбирам какво имаш предвид, Яне — увери го Сванстрьом. — Не проумявам защо Бекстрьом и всички останали веднага приеха, че убиецът е дошъл в апартамента да види Линда. Този въпрос не ми излиза от ума. Възможно е да се е отбил да види майка й. От любопитство погледнах снимката от паспорта й и ако действително изглежда така, не ми се вярва да е страдала от липса на мъжко внимание.

— Да не прибързваме… Ева — възрази Левин, защото бяха сами.

Всъщност му се щеше тя да не го нарича Яне, а Ян, независимо дали са сами, или в компанията на други хора.

Повечето факти обаче според Левин говорели в полза на предположението, че убиецът е дошъл заради Линда. Линда била жертвата, обектът на агресията му и въпреки гаврите, на които я е подложил убиецът, деянието носело явните белези на нещо лично и интимно. Убиецът я е завил в чаршафа, старателно е покрил лицето и тялото й и тези постъпки разкривали силно чувство за вина и тревога. Извършителят не е издържал да гледа Линда в този й вид.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)