Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— В случай че го е купил именно убиецът — скептично отвърна Улсон. — Ако се вярва на профила, изготвен от колегите ви от ГИПИ, извършителят не би могъл да купи такъв пуловер, а го е откраднал.
— Прав си, Улсон. Напълно съм съгласен с теб — каза Бекстрьом. — Ако не го е откраднал от някого или не го е смъкнал от нечий простор, сигурно го е намерил на плажа в Тайланд, където е отишъл на почивка. Когато разследваш убийство, се налага да се примиряваш с някои неясноти — искаш или не.
— Разбрах те, Бекстрьом, оттеглям се — поусмихна се Улсон.
„Отгоре на всичко отстъпваш твърде бързо, идиот такъв.“
Преследването на скъпия пуловер започна по телефона. Рогершон се обади на майката на Линда. Тя заяви категорично, че никога не е имала такъв пуловер, защото светлосиньото не било нейният цвят.
А дъщеря й? Линда имала ли е светлосин пуловер от кашмир? Майка й не си спомняше да е виждала такъв пуловер в гардероба на дъщеря си, макар че той бил пълен с какви ли не дрехи. За да не пропуснат нещо, тя посъветва Рогершон да попита и бившия й съпруг. Ако пуловерът бил подарък, то най-вероятно Линда го била получила от баща си.
— Светлосин пуловер от кашмир — повтори Хенинг Валин. — Не съм й купувал такъв пуловер. Или поне не си спомням. Тя обичаше да носи синьо, но не и светлосиньо.
Хенинг Валин предложи да се допита и до икономката си. Тя се грижела за домакинството и със сигурност щяла да знае. Обеща да се обади веднага щом говори с нея — независимо дали е получил информация, или не.
— Важно ли е? — попита той.
— Възможно е да е важно. На този етап от разследването почти всичко може да се окаже важно — обясни Рогершон.
— Този пуловер… — подхвана Рогершон час по-късно, когато с Бекстрьом останаха насаме.
— Кажи.
„Как ми се пие една студена биричка! — мечтаеше си Бекстрьом. — В тази жега изобщо не ми се говори за пуловери.“
— Не е бил на Линда. Говорих с бащата, а той попитал и икономката си. Тя ми се обади и започна да се жалва как през последните десет години непрекъснато шие, кърпи, пере, глади, сгъва, прибира, бърше, лъска и полира като луда в дома на Линда и баща й.
— И? — попита Бекстрьом.
— Не си спомня да е виждала светлосин пуловер от кашмир, който да й е тровил живота. А останах с впечатлението, че през ръцете на тази мърморанка ежедневно са минавали десетки дрехи.
— А майката на Линда?
— Не носела дрехи в такъв цвят. Можем да забравим за вероятността пуловерът да е неин.
„Не носела дрехи в такъв цвят! — иронично си помисли Бекстрьом. — На тези жени здраво им хлопа дъската.“ Любимия си пуловер, на водоравни райета в синьо, червено и зелено, Бекстрьом намери в хотелския ресторант в Йостерсунд преди няколко години, когато го командироваха да разследва убийство. Някой богат мърльо го беше забравил на един стол и Бекстрьом се смили над пуловера. Пък и тогава, макар да беше началото на август, в Йостерсунд беше студено като в ескимоски задник.
Комисар Левин изобщо не си направи труда да размишлява чий е светлосиният пуловер. Чувстваше се твърде стар да снове напред-назад в търсене на разни предмети. Всеки опитен детектив знае, че трябва да умее да прави разлика между важно и маловажно, между значително и дребно; че е нужно да се вгледаш внимателно, за да установиш кое какво е. Занимаваше го по-скоро въпросът къде е живяла майката на Линда. Освен това Левин разполагаше с най-добрата помощница в оперативната работа.
— Разбирам какво имаш предвид, Яне — увери го Сванстрьом. — Не проумявам защо Бекстрьом и всички останали веднага приеха, че убиецът е дошъл в апартамента да види Линда. Този въпрос не ми излиза от ума. Възможно е да се е отбил да види майка й. От любопитство погледнах снимката от паспорта й и ако действително изглежда така, не ми се вярва да е страдала от липса на мъжко внимание.
— Да не прибързваме… Ева — възрази Левин, защото бяха сами.
Всъщност му се щеше тя да не го нарича Яне, а Ян, независимо дали са сами, или в компанията на други хора.
Повечето факти обаче според Левин говорели в полза на предположението, че убиецът е дошъл заради Линда. Линда била жертвата, обектът на агресията му и въпреки гаврите, на които я е подложил убиецът, деянието носело явните белези на нещо лично и интимно. Убиецът я е завил в чаршафа, старателно е покрил лицето и тялото й и тези постъпки разкривали силно чувство за вина и тревога. Извършителят не е издържал да гледа Линда в този й вид.