Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Но „мокрите дела“ продължават и от съветска, и от американска страна, макар че рядко са насочени към основния противник. Стига да е възможно, работата се върши от някой друг — кубинската служба за сигурност или американски криминални престъпници. Секретариатът обаче, чието съществуване бе така грижливо скривано и от Вашингтон, и от Москва, включително и от КГБ, не можеше да довери подобни задачи на никой друг, освен на своите хора.

В осем и половина на вратата се почука. Беше помощникът на Маларек, пресаташето, който отговаряше и за политическото разузнаване. Казваше се Семьон Л. Сергеев, дребен, оплешивяващ човек с прошарени мустаци. Беше с няколко години по-млад от Маларек, макар да изглеждаше по-възрастен и вечно разтревожен. Той също беше от Секретариата.

Лицето на Сергеев беше мрачно.

— Погрижихме се за ситуацията, възникнала около Армитидж — каза Сергеев и седна.

— Чисто ли?

Сергеев обясни и Маларек се усмихна на изобретателността им.

Изпитваше известна гордост от елегантността, с която беше проведена тази операция. Един специалист по шифрите и кодовете от сектора за строго секретна информация в архива на Държавния департамент, корумпиран от дългогодишните подкупи, идващи от канцеларията на Маларек, беше съобщил на Сергеев, че помощник държавният секретар Армитидж е взел папка с гриф „извънредно секретно“. Маларек незабавно бе изпратил един от хората си, който работеше като куриер в Държавния департамент, да свърши работата. Тя бе свършена с ефикасността, която Маларек очакваше.