Жив или мъртъв [bg]

— Как се избират целите? — запита Кларк.

— Вие ще участвате в този процес през повечето време. Трябва да внимаваме как избираме онези, които искаме да си отидат.

— А ние ли избираме начините? — запита деликатно Кларк.

— Каза ли им за писалките? — обърна се Хендли към Дейвис.

— Това е един от инструментите ни — отвърна Дейвис и вдигна една златна писалка. — Инжектира към седем милиграма дитилин. Това е успокоително, което използват хирурзите. Спира дишането и волевите мускулни движения. Но не и сърцето. Човек не може да се движи, да говори и да диша. Сърцето продължава да бие минутка-две, но е лишено от кислород и при аутопсията смъртта прилича на сърдечен удар. Очевидно и така се усеща.

— Обратимо ли е? — обади се Кларк.

— Да, ако незабавно сложиш жертвата на дихателен апарат. Медикаментът отслабва, метаболизира се за около пет минути. Не оставя никакви следи, освен ако аутопсията не се извършва от истински специалист, който знае какво търси. Почти идеална работа.

— Изненадан съм, че руснаците не са измислили нещо такова.

— Опитваха — отвърна Дейвис. — Но май този медикамент не стигна до техните болници. Ние го получаваме от един лекар от медицинския колеж към Колумбийския университет, който има да разчиства някои лични сметки. Брат му — старши брокер в „Кантор Фицджералд“ — е загинал на единадесети септември.

— Впечатляващо — каза Кларк, като оглеждаше писалката. — От това ще излезе и добро средство за разпити. Едва ли някой би искал да повтори такова изживяване.

Дейвис му подаде писалката.

— Не е заредена. Завърташ връхчето, за да размениш пълнителите. Пише си идеално.

— Хитро. Е, това отговаря на един от въпросите. Имаме ли свободата да използваме по-класически инструменти?

— Ако и когато работата го изисква — потвърди Дейвис и кимна. — Но стремежът ни е да не се издаваме, че сме се били там — не го забравяйте.

— Разбрано.

— А вие, господин Чавес? — запита Хендли.

— Сър, аз само опитвам да слушам и да уча — отговори Динг на шефа.

— Наистина ли е толкова хитър, Джон? — запита бившият сенатор.

— Повече. Добре работим заедно.

— Точно това ни трябва. Е, добре дошли на борда, господа.

— Момент — каза Кларк. Извади флашката на Динг от джоба си и я сложи на бюрото. — Това го взехме от един от лошите в Триполи.